1915_09_23 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

[Ани]

София, 23. IX. 1915 г.

Любез. Е. И.

  Всичко върви по определен закон. Небето има свой счет с хората на земята. Господ сега преглежда своите сметки, всеки ще приеме каквото му е отредено. Страданията на земята никой не може да ги избегне. И грешни, и праведни еднакво ще страдат. Разликата е само тая, че добрите хора ще знаят защо страдат, а лошите не. Едните ще имат вяра и с това ще се улекчи тяхната участ. Всеки има свое минало. Имайте вяра и онова, което е възможно, ще ви се даде. За другите неща сторете тъй, както Духът ви научи отвътре. Да се не боите. Страхливите, е казано, няма да наследят Царството Божие. Смели в Бога. Нека се вълнува светът. Нека върлуват бурите, това е тяхното време. Ще утихнат. Идат светли дни, дни на радост и веселие. Дни, когато хората ще забравят сегашните омрази и недоволства. Аз ще ви помагам, не бойте се. Ний сме по-близо до Бога сега, отколкото по-преди. Който разкарва и него разкарват. Аз пожелах да помогна на тия хора - но те се подвоумиха. В Господа няма разкаяние. В тоя народ духовенството спи, но сега ще се пробудят Ний ще се постараем, докато сме между тях, да им помогнем. Да улекчим тяхната съдба. Ако стават человеци, добре, ако не, пак добре. Ний ще бъдем верни на себе си и Господа.

    Моят поздрав на всички приятели. Вяра, Вяра, търпение, Любов, Любов, това е животът.

  (Свещеният подпис)

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)