1915_08_25 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

[Ани]

София, 25. VIII. 1915 г.

Люб. Е. И.

  Получих вашата картичка. Мен Ме радва обстоятелството, че сте направили един малък излет до Казанлък. Аз желая всички вие там в Търново, да бъдете бодри духом. Нека вашата вяра да бъде за пример и Любовта ви да се усилва и възпламенява вътрешно. Бъдете прочие всички умни. Знайте, че Господ е с нас. Живият Господ, Който ръководи съдбините на народите и человешките души. Използувайте времето в четене и проучване дълбоките Истини на живота. Изучавайте и обществото. Не се изолирайте, дръжте се в съприкосновение с всички хора, каквито те и да са, от каквото верую и да имат. Всеки человек, с когото и да било, с когото можете да обмените две разумни мисли, две добри думи. В тоя свят трябва да се търсят страдующите, нуждающите се от подкрепа и просвета. Вий вървите по пътя на Любовта, за да опитате всички Божията благост и справедливост във всичко. Наскоро един от приятелите ще ви посети и предаде Моите добри пожелания за вас. Аз ще бъда духом с вас и ще ви помагам да разрешавате добре трудните задачи на живота. Всичко ще се измени, светът ще влезе в Нова форма.

    Благодарете на Господа в душата си. Прочетете това на всички приятели.

  Търпение разумно. Животът дава всекиму, каквото му се пада. Този път, по който вървите, е път на благословения, път на живот, път на Божествена Мъдрост и Истина, пътят на Божествения Дух на Христа. Духа не уг-сяйте, казва Той. Всички един ден ще дойдат при Него и ще бъде едно стадо и един Пастир.

  Отец Небесний ще ви благослови. Благославяй, душе моя, Господа.

  (Свещеният подпис)

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)