1915_05_07 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

[Ани]

София, 7. V. 1915 г.

  

Люб. Е. И.

      Получих вашето писмо. Аз разбирам добре неустойчивостта на человешкото сърце. Съвременните хора сами себе си не познават. Всичко в тях се свежда към грубите проявления на материята. За някои е извинително това състояние, но за други не. При сегашните условия, когато времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е. Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръстят. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и ще възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света отлив. Оставете дребнавите работи настрана. Ако има нещо добро, възвишено, което да внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете. Другото е опитано. Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и благородство. Защо да се стои в това непоносимо състояние. Лъжите вън. Поставете Истината за ваш учител.

  Моят поздрав.

  В. В.

  П. К. Дънов

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)