1914_06_16 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък

[Ани]

Казанлък, 16. VI. 1914 г.

  

Люб. К. И.

      Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа. На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ние ще уредим всичко с Господнето благословение и с Неговата сила ще преобърнем всичко за добро. Така са угодни Божиите пътища и поучения.

  Поздрав на всички приятели нарочно.

  В. В.

  (Свещеният подпис)

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)