1914_02_14 Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

[Ани]

София, 14. II. 1914 г.

Люб. д-р Дуков,

      Получих вашето писмо. По отношение на къщата, ще чакате, не е още време. Аз ще ви уведомя, ако има условия По другата работа може да обмените възгледи с тия приятели. На всичко, което е добро, ний ще съдействуваме. Славка да има пълна и непоколебима вяра. Да бъде смела и да разбира, че пътищата на Господа са Велики и непостижими в своите замисли. Тя ще познае един ден, че всичко работи за добро на избраните души, които Господ е предназначил за нещо по-добро. Онова, което има да стане в света, е нещо велико. Господ ще изправи всичко. Работите в България и Македония ще се подобрят. Вяра, вяра. Вий сами ще се учудите с обрата на работите, които има да станат в недълго време. Вий всички бързате, всички се тревожите за това, което Господ е отредил в своите планове, възнамерения и действия. Никой не може да каже в живота кое е най-доброто. Самият живот на земята е съчетание от радости и скърби, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби. Загубата в едно отношение е печалба в друго. Хвърленото и загубеното семе на нивата е именно и печалбата на следующата година. Печалбата в едно отношение е загуба в друго. На земята един трябва да умре, за да направи място на двама. Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините. По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях. За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време. Не се съмнявайте, сега сме много добре. Ний избрахме най-малкото зло. И благодарим, че Господ ни изведе в безопасност, сега вече да му мислят нашите врагове. Светло е бъдещето, което иде. Стойте верни на местата си. Господ обича да има врагове. Затова те повдигнах, казва на фараона, за да покажа в теб силата Си на бъдещите родове. И ако България има врагове, то ги е повдигнал Господ, за да покаже силата Си, да научи хората на ред и справедливост и извади всичко наяве - и добро, и зло.

  Онова, което ще стане, ще ви зарадва всички. Вий ще сте като жена, която ражда - щом роди, скръбта си забравя заради роденото. България вече роди. Сега трябва отглеждане.

  Моят поздрав на всички, които следят пътя на Истината.

  Ваш верен П. К. Дънов

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)