1913_07_18 Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

[Ани]

София, 18. VII. 1913 г.

  

Люб. д-р Дуков,

      Получих вашето писмо от 10 т. на 18. Това са събития, които отдавна се очакваха. В политиката на Европа се оказа едно уклонение временно, което докара тия усложнения на Балканската криза. Но както и да е. Онова, което Господ е определил, не може да се отмени, и кое гради - не може да се развали. Края Господ на Силите ще преобърне за добро. България сега я разпъват онези, които й мислят зло. Но тя ще възкръсне и Господ ще се прослави в своето дело. Уповайте, Господ е с нас и Той ще превъзмогне против всички. Аз ще сторя всичко, което е потребно. Дръжте връзка с Небето, ще утихне бурното море и онези, които се смущават, ще се отстранят. Помнете, тази година е епохална, тя е върхът, от гдето ще почне равнината и после наклон и тогава възлизането.

  Ваш В.

  (Свещеният подпис)

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)