1912_12_10 Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

[Ани]

София, 10.XII.1912 г.

Еленке,

Любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не се превъзнася, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината. Не са всичките цветя на полето с еднакъв мирис. И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злото_ч да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености. Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни. Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи.

(Свещеният подпис)

Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7