1911_03_02 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

[Ани]

София, 2. III. 1911 г.

Люб. К. И.

  Получих вашето писмо. Ако Марийка настоява много да се върне при майка си, не я задържайте. Оставете й свободен пътя. Человек не може да измени пътя на другите, които нямат вътрешно желание да се възползуват. След като сторите всичко, което вашата длъжност изисква, другото оставете на Господа, Той да уреди бъдещето й. Всеки според каквото му е отредено.

  На съвременните хора им липсва вяра жива. Те са хора без упование в Бога, понеже Го не познават. Съмнението разяжда постоянно техния душевен живот и те умират в греховете си, като не вярват във вечния живот, който оживява мъртвите.

  Вяра на всички трябва, тя е спасението на света, без нея всичко ще се вкисне, вмирише и разложи на своите части. Да заговори доброто, милостта, обичта в человешките сърца и дълбокото желание да се слугува на Господа доброволно и драговолно с радост и веселие.

  Ваш верен П. К. Дънов

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)