Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1910_12_07 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София


Ани

Recommended Posts

София, 7. XII. 1910 г.


Любезна Е. И.



      Получих вашето писмо. Много от зададените ви уроци в живота трябва да ги приложите и опитате, за да познаете тяхната стойност. Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа. Когато времето се намръщи и затули слънцето, това не е признак, че то се е изгубило и изгаснало. Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на живота все си грее и все еднакво изпраща своята светлина и топлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. Окото на Небесния Баща еднакво гледа на всички свои деца и всекиму дава, което му се пада. На големите братя големи гащи, на малките малки. На големите сестри големи рокли, на малките малки. Всекиму според възрастта. Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. За пример не може да се довери една ценна книга на малко дете, понеже ще я оцапа и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се довери? Не, ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу, когато излезе от горе над лицето на земята, види слънчевите лъчи, всичкият тоя вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре, това е спасението. Пръснете черупката си, пробийте тънкия пласт и ще се озовете в чудната виделина.

  Ваш верен П. К. Дънов



Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...