1908_11_17 Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

[Ани]

София, 17.ХI.1908 г.

Л. М. Казакова,

Получих Вашето писмо. Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл. Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение. Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли. Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца. Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека. Кога ходиш, гледай трънът да е далеч от тебе. Вълкът да е без зъби, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита. Само по този начин человек може да му е свободна главата от бели. Но знаеш ли, че вол без рога и кон без копита хората ги не щат; те искат рога и копита, и зъби, и нокти — трябват, казват.

Поздрав на Марийка.

Ваш верен: П. К. Дънов

Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1