1907_11_09 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

[Ани]

София, 9. XI. 1907 г.

Люб. К. И.

      Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички. Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е. и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучите парчетата, че да не излиза дисакорд в хора на живота. Но ще кажете, трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите. Всеки, който се труди, винаги успява. Вършете всичко присърце. В живота всичко си има дълбок смисъл. Който може да чете написаните страници на голямата книга, той винаги ще се радва за това, което му се дава да стори. Добре е да са разтворени очите и ушите на человека и да му е развързан езикът. От очите да излиза виделина, от ушите мъдрост, а от езика Словото на живота. Какво по-добро може да очаква някой от ближния си! „Пази сърцето си чисто, душата си..." Какво? Друг път ще довърша тая мисъл като лозинка за всички ви.

  Поздрав на Е.

  Ваш верен П. К. Дънов

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)