1906_09_16 Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

[Ани]

София, 16. IX. 1906 г.

Люб. И.

  Получих твоето писмо. Аз ми е приятно, като виждам, че ти и Е. правите добри усилия да използувате благата, които от горе ви се изпращат. Вървете напред, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства. Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството. Като минете през изпита, да станете достойни за призванието, към което и двама ви приготовляват. Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемидчиев.

  Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок. Спънките, които спъват добрия вървеж, ще ги отстраним. Когато вашите души се повдигнат в по-високите сфери на живота и Божията Любов ви озари със своята вечна светлина, тия препятствия ще изчезнат като плява. Каква крепка ръка ви ръководи, какво озаряющо око промишлява за вашето добро. Небето има всичкото добро разположение. Имайте вяра, имайте търпение. Аз ще ви дам всичките необходими упътвания за добър успех. С време много неща ще ви станат ясни. Светът ще отвори по-висок хоризонт за умовете ви. На всекиго, който има, ще му се приложи, на всекиго, който работи, ще се благослови. Това така ще бъде. Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят, да прославят вашия Небесен Баща!

  Ваш верен  П. К. Дънов

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)