1906_09_11 Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

[Ани]

София, 11. IX. 1906 г.

Любез. сестро,

    Животът е училище; в него много добри уроци са потребни. Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение. Покажете чрез своето разумно търпение любовта си. В любовта няма роптание и недоволство. Как е прекарал своя живот нашият Господ на земята? Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил устата си. Слушайте ме, аз ще ви изведа на видело. Бъдете готови да прощавате обидите, които ви правят окръжающите. Те го правят това от незнание. Не го правят те, но други. Най-после, средоточете се в себе си, вглъбете се в своя душевен мир. Това са человеци, помежду които живеете. Научете се да ги любите. Ако е въпросът за къща, всякъде може да я намерите. Къщите се освещават от хората, а не хората от къщите. Ако ви гонят от едно място, идете на друго, що от това. Не се дръжте в буквата, но в духа. За в бъдеще, моли се за всички. Това е волята на Отца. Мир, любов, благост, търпение, вяра. Ти трябва да ме слушаш, защото само тогава ще изплуваш. Ти знаеш, че колкото пъти си се отклонявала от моите добри съвети, си пострадвала.

  Ваш верен П. К. Дънов

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)