Ани Posted November 5, 2014 Report Share Posted November 5, 2014 София, 21. III. 1906 г. Люб. сестро Казакова, Писмото ви получих. С днешната поща ти пращам исканите портрети. На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие. Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце. Малкото зло се предпочита пред голямото. Ако тя да можеше да вижда ясно Божиите съдби и благи намерения, не би падала в маловерие. По-малко любов ли има Вечният Баща? Благият наш небесен Баща е велик и непостижим във всичко. Всички бъдете благодарни на това, което Той отрежда. Животът не е само тука. Тук е начало, там е завършването. Да бихте знали, да бихте винаги изпълнявали волята на Този благ Отец, колко щастливи щяхте да бъдете, каква неизказана радост щяхте да изпитвате, какъв мир щяхте да притежавате! Целият свят за вас щеше да бъде една велика мелодия. Тогава щяхте да забравите дреболиите на тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват. Тогава не щяхте да забранявате на децата да идват при техния Учител. Може ли милостивото око на благия Баща да гледа към вас другояче? Станете достойни за тая любов. В любовта е изпълнението на закона, в нея е вечният живот. Който люби, Бог пребъдва в Неговата душа. Трябваше отдавна да се научите езика на Небето. Мир ви оставям, моя мир ви давам. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now