Jump to content

1910_08_15 Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август


Ани
 Share

Recommended Posts

Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново

(Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

 

Протоколите се записват от П. Гумнеров.

 
 
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Протоколи от годишната среща на Веригата, 1910 г.       

15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

В 5 часа и 25 минути сутринта всички бяхме на местата си, както с ме наредени в началото. След като по покана всички тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният:
— Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви.
Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране.
Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази:
— Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.
Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното:
— Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.
В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
— Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.
Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли:
— Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват „еволюция“. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението.
Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са правдата, любовта, добродетелта, истината, мъдростта.
Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно, тази пръчка — емблема показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап.
Показа се и другата емблема на Веригата, ножът, след което г-н Дънов каза:
— Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила — този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат от Горе, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в кръстообразна форма.
От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза:
— Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си.
След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли:
— Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа.
В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на живота, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила. То не е поделяемо. Трите само Бог може да го победи. Пет — то сме ние. Нищо не може да ни победи, освен любовта. По-нататък двете като се приложат, бразува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника.
В астралния мир половете не са както на физическия. Там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже.
В ума ви нека стои следното: не отделяйте духовния.свят от физическия, за щото всичко е духовно.
В света ежегодно се изтрепват и умират по 32 милиона хора, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, македонците ако умират, нека умират. Тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък провидението не иска такива.
Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света. Не е лоша тази мисъл, напротив, тя е Божествена, но все таки пак не бива да се бърза.
И други път съм ви казвал и сега ще го повторя: не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът, хората около вас, нека ви лапнат; вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опастност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата проядат коремите им. Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел.
Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола.
Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим.
Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва.
За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори.
До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае.
Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т. Бъчваров — грозде, Д. Голов — круши и вино, П. Гумнеров — бадеми, Мих. Георгиев — вино, К. Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста.
Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.

 

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...