1900_09_11 Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар

[Ани]

(отворена карта)

Нови пазар, 11 сеп[темврий] 1900 г.

Л. Б. Киров,

Отворената ви картичка получих (Писма 41 или 42). Относи­телно въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон.

Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под не­бето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света. „Не бойте се — казва Христос — от онези, които убиват тялото." [Мат. 10:28] Война¹⁴⁹ за­сега няма да има.

Надявам се да сте добре. Пазете сърцето си, или по-добре — уповайте на Господа. Защото лукави са дните. Лукавият обхожда земята, търси причини.

Имай мир. Поздрави бр. Тодор и Николай.


С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов

Чети 7 глав[а] от Притчи.

Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)

...................
149.    Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въста­нието е Вътрешната македоно-одринска революционна орга­низация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души уч­редяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македон­ски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас ор­ганизира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранва­нето на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.)