1899_10_30 Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

[Ани]

Нови пазар¹⁰¹, 30 ок[томврий] [18]99 г.*

 

Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в ко­ето ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова. Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той.

Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца. Растете ли в познанието и благода­тта Господня?

Поздравете от мен Николая Велчев¹⁰². Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка.

Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото на­предва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любо­вта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля.

Моят адрес е тоя засега.

12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък.


Ваш верен: П. К. Дънов

Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)

.......................
* Писмото е без обръщение.

101.    В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Мирко­вич, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добру­джа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.)

102.    Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след ко­ето заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Вел­чев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на еван­гелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад от­печатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерей­ски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Хри­стов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти по­беди", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?", в която обви­нява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответ­ният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?" и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава автор­ството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собст­вена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата от­криват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)