1898_12_02 Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

[Ани]

Варна, 2 декем[врий] 1898 г.

 
Любез. ми бр. Киров,

Приех вашето писмо и съобщенията. Бла­годаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест. Архангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войн­ства да тури света в обсадно положение. Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките на­роди. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови но­вия ред на Царството.

Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се. Господ е наша кре­пост и спасение. Трябва всичко да пожертвуваме. Ний ще дадем благата вест.

Заповядано ми е да Ви кажа да отложите напечатванието на „Призванието" до Нова Година. Има нещо важно да се притури и тъмните места да се направят ясни. Това е Заповедта на Архан­гел Михаила, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия. И аз трябва да ча­кам, докато приема всичко. Не се обезсърчавайте, братя. „Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите. Има препятствия, които трябва да се премахнат.

Аз ще пиша на Доктора и ще му обясня. Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно.

Поздрави другия мой брат.


Ваш верен: П. К. Дънов.


Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пи­шете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко.



 

Съобщение за вас:

Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил. При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръко­водят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще раз­тресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието³⁶ си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия.

Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил³⁷ му заповядва. Повече ревност, повече жива вяра, повече сила духовна.

А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний.

Дек. 2

.............
36.    Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като за­можен човек ще финансира безусловно делото Божие. Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.)

37.    Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)

Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)