Jump to content

1930_05_24 Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий


Ани
 Share

Recommended Posts

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици

- св. св. Кирил и Методий

За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева:

 

1.  24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Олга Славчева

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий,

[Витоша, бивака Ел Шедар]


Вредом зеленина. Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.

Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път. Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда.

Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото! Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми. Жал ми е да го отмина... Що да чиня? Че умея ли пък аз да отглеждам птички!? Цяло вцепенено от студ, затоплено на шъпата ми се раздвижи. Размърда голите си крилца, тънките си дълги крачета и още непрогледала главица. Дали е орле, или соколче? Не можем да го познаем. Отваря жълтия си клюн, че се вижда чак гърлото му; писука, гладно е. Слагам наслюнчени трошици в устата му - гълта ги. После му капнах малко водица от поточето - укроти се.

Сега пътуваме вече трима. Освен нас и птиченцето, вързано в кърпа (около врата) върху гърдите ми. Колко е немощно, горкото. Как ще го отгледам? Улових мушица и я сложих в зиналите му уста. Да, ще му ловя мушици. Само да ми порасте. Защо не съм птичка да го стопля под майчино крилце...

Обвива ни студена мъгла. Просто зъзнем от студ.

Пристигаме тримата точно за гимнастика... Много сме закъснели. Учителят ни се зарадва, но когато чу за птичето, челото му се помрачи. Каза: „Майка му щеше да си го потърси и да си го вземе, а сега тя отчаяна ще цвърчи и няма да го намери.” Натъжавам се и аз... Обзима ме скърб. Що да чиня. Задушват ме сълзи. Гледам го; то сякаш спи. През тънката му кожица се провиждат нежните му костици; даже черният дроб със синьото петно на жлъчката, ето и гушката му. Сърчицето бие, бие...

Слънцето почна [да] прижуря. Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя на пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя. Облаци, като грамадни кервани се търкалят по небето - кани се изобилен дъжд. Туристи пъплят по хълмовете нагоре и се провикват: Ехо! Ехо!

Макар, че настъпи буря, не се боим, щом сме на Ел Шедар. Той е нашата закрила, гостна, спалня, кухня и дори сцена и аудитория. Днес Той говори: „Ако Христос е казал, че му се дава всяка власт на небето и на земята, защо да не се радваме. И ето, дава Му се всяка власт, което е вярно и истинно, защото Истината в много повече души грее сега. Душите се събуждат, възкръсват, опомнят се. Няма вече скрито покрито; злото само се разобличава и то лесно и просто (случаят с убийството на Лулчева). Как една зла умисъл може да е кроена и нареждана от дълги години, но в един миг, Слънцето на Христа я осветлява, разобличава и разкрива Истината.”

Колко се радвам, че това е тъй! Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света!

Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва. Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра.

Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам? Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук. Понякога писука, но тъй жално, тъй болезнено сякаш... То ще спи при мене, завързано над леглото ми. Дано порасне. Ще го пусна веднага. Нека да е дори хищник. О, само да ми е живичко! Спи, мое горко пиленце! Аз не съм ти майка, но в сърцето ми има голяма жал за тебе. Нека Бог ми прости, че те прибрах от пътя, гдето може би, клетата ти майчица те е оставила, за да си отдъхне, или се е отдалечила към новото гнездо. От милост направих този грях, прости ми, птичко, и ти натъжена майко, що сега вредом го дириш.

 

Изгревът - Том 26

Глава:  2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Олга Славчева

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...