Ани Posted October 20, 2014 Report Share Posted October 20, 2014 Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 1 ноември 1927 година Боян Боев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted November 3, 2014 Author Report Share Posted November 3, 2014 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Ранна сутрин. Орион - същинска брилянтна диадема. Чия ли невидима глава той украсява? До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват. Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината. Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им!Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина.Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце. Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по устните му. Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея. Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от гърлото на пролетен зефир да ги изпея. О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор. Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла. Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка. Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш. Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора?Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си. Неволно, устните ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора. Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем. Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита.Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше. Сам Той яде хляб и мека круша. А пък ние, бързо и с радост унищожавахме даровете, които неговата мила щедра ръка ни раздаваше. Но още по-чудното е това, че тази щастлива круша бе моята донесена круша и тази негова бяла питичка беше моята питичка. Нищо друго не яде той, нищо друго! Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде. Нещо велико радостно парна сърцето ми, че заедно със залците поглъщах и щастливите си сълзи. Да, днес е „Празникът на Будителите”.Ето ме вече в стаята си, прибрала морните си сгорещени нозе под топла завивка. Седя в леглото си и пиша тия редове. И пак шъпна: да бих била велик поет, бих писала за Учителя звездна, роена, слънчева, изворна, песнопойна поезия - най-хубавата поезия за Човека, който ми показа Божествената красота на природата и звездния мир и ме приближи към моята душа. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted November 3, 2014 Author Report Share Posted November 3, 2014 Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка.Учителя каза:- Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.Един брат каза:- Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др.- Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си.Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра.Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш.Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме!Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя:- Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога!" Изгуби ли човек това - всичко изгубва!Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител!" -И всички хора ти се радват.Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права.Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Гпупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините с последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това. Открадва от теб 500 лева и избягва. Какво ще прави с тях? Ще ги изяде и ще си остане простак. Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията.Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш, в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знания, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат същинското знание.Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво. Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка.Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божията градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответствува на тая добродетел. После като поправиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност. Една мравка гледа, но не знае за Витоша. Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми!"Някой казва: „Ние не живеем добър живот". Това е старото. Това да не стои в ума ви! В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него.Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте.Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите.Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот.Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя.Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството.Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа.Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то.Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече.Един брат помоли:- Учителю, кажете нещо по френология.- Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини.Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето Волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят нещата, идеите.Една сестра попита:- Дали в този живот ще видим това, за което говорите?- Необходимо е едно приготовление отвътре. Някои може би В този, може би В следващия живот ще видят това. Онзи и този живот е Все едно, когато съзнанието не е прекъснато. Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял.Сега са последните Времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго Време. Този Век ще завлече Всичко.Всички философствания, Всички науки трябва да се изменят. Бог е решил това. Има Вече турен план. Човечеството не може да живее В тези дрипели.Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо! За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова Война.Германия за петте милиарда, които Взе, сега плаща сто и двадесет милиарда.Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона - Всичко е свършено. Как ще предотвратиш?В бъдеще на Земята ще дойдат типове, ще дойдат души, които сега стоят В пространството, В Рая. Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще Ви кажат: „Ето - това е животът!"Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще Видите, че хората, които са в управлението, съвсем са се изменили, станало е промяна в тях - Вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". - Виждаш, че този човек е вече съвсем друг.Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразувания. Целият век ще бъде век на преобразувания. Всички трябва да работят! Нужна е подготовка. Това е близо вече. Целият двадесети Век е Век на приготовление.Сега ако си заминете, към 1975 г. пак ще дойдете, защото ще има Важна работа. Няма да стоите дълго В пространството.Всички заминали братя и сестри са Все тук между нас. Аз ги Виждам В събранието. Всички идват на беседата и си отиват. Те много по-добре я разбират от Вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да погледнете духовно, щяхте да ги Видите. Щяхте да Видите, че за тях има отлични меки кресла, а между креслата са турени тези прости столове, на които седите вие. Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма.Но положението на светските хора след заминаването не е добро.Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират.Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!... Това е педагогика, възпитание на кучето.Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. - Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога. Ако народът обича Бога, ние служим и на народа.След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре. Спряхме се на една красива полянка, вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко". Беше един часа след обяд. Времето беше хубаво, слънчево. Почивахме и разговаряхме.- Някой казва: „Ще ви изколят!" - Че те докато ви изколят, какво ще видят?!...Един гениален човек е като дете - каквото му кажеш, вярва и прави опит. На всичко вярва и прави опит. Например пада една ябълка, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?" И той почва да работи и открива един философски закон.Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж.Някой казва: „Искаме да служим на Бога." Това е важно! Значи има у вас добрата воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече.Искаш да служиш на Бога. Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи!Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си?" Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си.У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си разрешил една гениална задача (т. е. ти си намерил едно гениално разрешение на тази трудна задача) и се чудиш как си се избавил. Тъй че у човека има скрити заложби.Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво той може да работи. Провидението избира тия, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя.Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори. Разговори на Ел шадай Глава: Екскурзия на 1 ноември 1927 година Боян Боев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now