Ани Posted December 20, 2016 Report Share Posted December 20, 2016 Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя Весела Несторова е родена 1909 година и си отива от този свят през 2002 година. Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По предложение на Учителя написва текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията. Превежда на английски първите четири серии на "Сила и Живот". През 1977 превежда, Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. В сайта можете да се прочетат онлайн книгите на Весела Несторова (или да се изтеглят на PDF): Път към светлината , Светът без сенки За Весела Несторова може да се прочете в: 1. Весела Несторова (1909), Списание "Сила и Живот", Брой 3-4 -1995г. 2. Слово в Бургас по случай 100 г. от рождението на Весела Несторова, от сайта "Приятели на дъгата" 3. Снимки на Весела Несторова, публикувани в Изгревите. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted December 20, 2016 Author Report Share Posted December 20, 2016 ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ _________________________________________________________________________________ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. _________________________________________________________________________________ ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е всестранно надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност. Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов!” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка. Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван. Вечер през топлите летни дни, сядахме под дървото и пеехме. Татко ни акомпанираше на китара, а ние трите деца и майка ми пеехме на няколко гласа. Това бяха блажени минути за мен. Ето, тази хармония на душите ни унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония.” Първите спомени на В.Несторова за срещи с Учителя са от нейната детска възраст, когато майка й, почувствала силата на Неговото Слово, я води със себе си на “Опълченска” 66. Тя си спомня: “Докато татко бе на фронта, майка ми пак тръгна неделен ден на беседа, като вземаше и мен. Незабравима остава картината, която дълбоко се е врязала в паметта ми от тези събрания. Те се състояха на ул. “Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но трудностите в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме. През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда. От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности. Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни. Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да не се прочуеш! Не слизах от вестниците!”... “Kaтo вас ли са българките?”, ме питаха някои. - “Много по-културни и издигнати от мен” - им отговарях. Какво бях аз? Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи! Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосаните спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея.” Весела Несторова се завръща в България през 1932 година и пет години учителства в Ловеч, което е нейната морална отплата за годините, прекарани в Америка. Но и годините в Ловеч вече са отминали. Тя е отново в София. Търсещата й природа я води към Новото по неведоми пътища. Наближава нова среща с Учителя. Скоро ще се роди и ученикът у нея. Защото раждането не е само физически но и духовен процес. Поводът да потърси отново Учителят идва с едно писмо от Америка. Този случай е описан в книгата й: “След пристигането ми в София получих писмо от колежката ми американка Бърдин Крил, която ми пращаше хороскоп от Ню Йорк, където бе заминала предишната година. Тъй като нищо не разбирах от астрология, майка ми ме изпрати при Учителя на Изгрева да ми го обясни. Така отново се озовах 6 присъствието на Учителя, Когото бях слушала като дете, но не Го бях опознала. В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заробена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. ...” “Седнах срещу него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка. Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна близост с Учителя. Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси. ... Той ми даваше теми за стихотворения и разбиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика и все ми казваше да пея и работя непрестанно.” Привързаността на В.Несторова към всичко, с което Учителя е свързан се проявява по рядко прилежен начин. Тя живее постоянно с мисълта, какво Той би направил, как Той би постъпил, от кое Той се нуждае. И отивайки през лятото на 1938 г. за първи път на Рила тя носи този импулс в себе си. Още с пристигането си там вижда, че изворчето “Ръцете, които дават” е затлачено с пръст. Дълго и старателно го почиства, докато възвърне истинския му вид, и водата потече отново в красиво, чисто корито. Каква е нейната изненада, когато след няколко дни, веднага след като пристигнал Учителят се отправил към изворчето. Нейната радост е голяма. Той ще го намери почистено. Но от тази нейна постъпка има и друго положително последствие. В книгата й четем: “След почистването на изворчето не мина много време и започнах да пиша стихове без усилие. Те идваха на групи, най- често свързани с някои идеи от беседите, които Учителят държеше сутрин. Това ми подсказа, че каквото правим с любов отвън, има своето отражение вътре в нас. С отпушването на задръстеното изворче, нещо в мен се отпуши.” в своя личен живот В.Несторова няма големи изисквания. Тя не се стреми към външни почести и величие. Иска да бъде полезна. След учителстването в Ловеч е стажант-учителка за известно време в София, а през 1939 г. я назначават за учителка в с. Ковачевци. Нуждата й да работи, да създава, да бъде в услуга на висшето я подтиква към нова дейност. Тя започва да прави преводи на английски език. Още през есента на 1938 г. Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото. А в началото на 1939 тя превежда и “Свещените думи на Учителя” - мисли на Учителя към ученика, записвани в тефтерчето на Савка Керемедчиева лично от Учителя. Превежда и беседата “Големият брат”, държана срещу новата 1939 година от Учителя. През 1940 година Весела Несторова взима изпита си за втора специалност - преподавателка по френски език. Учителят я окуражава преди изпита: “Като гледате планината отдалеч, не виждате пътечка, но като се приближите, все ще намерите някоя пътека нагоре. Ще преодолеете мъчнотиите. Учете и превеждайте!” През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци. След време си спомня: “Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език. Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа. Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др. Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден. Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година. Трудностите, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата. Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им. Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи!" Това е голяма оценка, защото Ученикът, следващ съзнателно своя Учител, трябва да бъде и естествен проводник на Неговите методи. Ученикът трябва да познава своя Учител и да го следва с духа си. Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере: - Как ще проповядваме Новото учение, Учителю? - Божественото учение няма да се проповядва. То върви по свои закони. То е посято в сърцата на хората и ще свърши своята работа докрай. Човечеството ще възприеме новите идеи чрез въздуха. Аз съм запечатал цялото си слово във въздушната обвивка на земята, в нейното етерно поле. - Това ли е Братството, което виждаме около вас? - Тези които са в Братството са променили живота си. По това ще ги познаеш! Всички напреднали души по целия свят са Бялото Братство. - Учителю, коя съм аз? - Една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи. За Весела Несторова думите на Учителя са ориентир. Те й сочат нов път за растеж. В един разговор Той й казва: “Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора.” И това е естествено, защото пак Той им беше казал на тях всички, на неговите ученици: “Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени!” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в. Несторова като един от необикновените актьори. Нейната мисъл постоянно се движи в един красив свят, реален само за духовно пробудените. Цялото й творчество е доказателство за това. Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното стихотворение: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София. Преподава английски и литература в горните класове. Но до директора там стига мълвата, че тя посещава беседите на Дънов. Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита. Ученикът е достоен за Учителя си. Скоро след това от Министерството на просветата се издава официално разрешение да се проведе курс по Паневритмия за учителки от софийските училища. За лекторки са определени в. Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г. с благословията на Учителя: Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко.” Но резултатът от него е незадоволителен. Опитът се оказва неуспешен. Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява. Урокът за това тепърва ще се учи... Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора. Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша. Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата. В планината имаше гъста мъгла. Седнах на един камък и се помолих, ако е определено да намеря горе Учителя, да се вдигне мъглата и видя пътя. След малко се яви голям процеп в мъглата и ми показа пътя на доста голямо разстояние. Вървях ободрена и в очакване да стигна горе преди здрачаване. Мъглата пак покри планинския склон, но бях ориентирана и нямаше опасност да загубя пътя, който бе доста стръмен и каменист. Когато стигнах хижа “Алеко”, намерих хола празен. Нямаше жив човек в хижата. Седнах на една маса и зачаках. Влязоха трима младежи и заиграха на табла. Времето напредваше, а на мен ми предстоеше изкачване на Черни връх, където беше Учителят. Запитах младежите дали имат намерение да се качват на върха веднага, но те отговориха уклончиво. Сама не смеех да тръгна, защото рано се здрачаваше и имаше мъгла. Обхвана ме тежко настроение. Какво щях да правя сама на хижа “Алеко”? Беше немислимо. По едно време един от младежите стана и подкани другарите си да тръгнат. Те веднага се съгласиха. Стана ми ясно, че Учителят ми създава условия да се изкача на върха същата вечер. Помолих ги ако нямат нищо против, да вървя на разстояние след тях нагоре и те се съгласиха. Мъглата беше гъста и движението по неравния път не бе лесна работа. Те спираха от време навреме и подвикваха да разберат дали вървя след тях и не съм ли се загубила някъде. Мъглата беше почти непрогледна, но когато видях наблизо светлинка от хижата на върха се успокоих. Влязох в малка стая, в която имаше два етажа нарове за туристи, а до малка маса под лампена светлина бе седнал Учителят с двама братя. Поздравих и се упътих към Него да му целуна ръка. Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. ... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение. Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост.” На молитвения връх в Рила Идва 1944 година. След голямата бомбардировка в София на 10 януари 1944 г училищата се затварят и разпускат учениците. В.Несторова отива в Мърчаево при Учителя. Прекарва там зимните месеци. Идват и други ученици. Групата се увеличава. Учителят и там е Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг. Музикалното й творчество постоянно се увеличава. Броят на нейните преводи расте. Животът й доказва връзката й с Духа на Истината. Всеки, който я посещава чува нейните дълбоки и мъдри, родени спонтанно слова за великата епоха в която е живяла и за безценната стойност на оставеното от Учителя. Тя с вдъхновение говори и за ученика, и за Учителя. Гради техния образ вярно и истинно: “Ученикът е проводник на Божествения дух. Неговата виделина се проявява чрез способностите му. Величието на ученика е в неговия вътрешен свят, който той с любов, усилие и копнеж е изработил. Той го е копнял, възлюбил го е, стремил се е към него и го е създал. Човек е велик творец на Божественото в материалния свят.” “Ученик, който завършва Школата, трябва да стане образец!” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно. Това Той вършеше с най-чиста и свята Любов, която ни предаваше чрез личността и словото си.” За една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи, единственото определение е Ученик. Весела Несторова и сега носи тази духовна титла. Носи я с достойнство! Факсимиле от 'Sacred Words of the Master” _____________________________________ Източник: Весела Несторова (1909)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted December 20, 2016 Author Report Share Posted December 20, 2016 Слово в Бургас по случай 100 г. от рождението на Весела Несторова Весела Несторова (1909-2002) 1. Отношение „Учител-ученик”. „Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра! Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота. Велики души са онези хора, които са въплътили стремежите, копнежите и търсенията на цялото съзнателно човечество. Те са големи пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли, за да дават живот на земята.” 2. Родословие. Баща – Теодор Несторов родом от Панагюрище. Учи в Самоковското протестантско училище, а след това в Робът колеж, Цариград. Продължава образованието си в СУ, където завършва право. Създава библиотеката в Народната банка и там той работи като библиотекар 16 г. Освен това пише статии и започва поема, която Весела по-късно завършва по заръка на Учителя. Умира на 44 г. през 1922 г. Майка – Божана Тодорова родена в Пловдив през 1885 г. Завършва стопанското училище за шев. Оженва се на 20 г. и не ходи на работа по настояване на съпруга си, въпреки, че средствата им не достигат. Двамата имат три деца: Екатерина – 1906 г.; Весела – 1909 г.; Георги – 1912 г.; 3. Ранни години. Весела Несторова е родена на 23 декември в 0 ч. и 20 мин. в София. В детските си години тя живее трудно и бедно, в строга пуританска атмосфера. Отношенията между майката и бащата често са обтегнати. Стига се дотам, че за известно време те живеят разделени. Това не пречи малката Весела да получи вдъхновение и на 11 г. да направи първата си скромна композиция. Друг светъл лъч от този период е първата среща с Учителя на „Опълченска” 66, където я води нейната майка. Даже и невръстно дете тя пази живо този спомен в годините. През 1918 г. е първата истинска проява на сцена, където изпълнява дует в детска опера. През 1923 г. по препоръка на Лунка Цветанова, съпруга на съученика на Учителя от Свищов – пастор Цветанов, В. Несторова постъпва в американския пансион в Ловеч, където учи до 1928 г. През тези пет години от живота й строгите порядки на протестантската дисциплина продължават, но вече лишения и беднотия липсват. На 2 юли 1928 г. тя отпътува за Америка с малка стипендия, за да продължи своето образование в колежа „Елмайра”, Ню Йорк по линия на методистката мисия. В началото радостта е голяма, но скоро след пристигането й в Новия свят се занизват тъжни дни на носталгия и още на първата година тя иска да се върне обратно в България. Не й позволяват, благодарение на което, според нея, завършва висшето си образование. Периодът в Америка е характерен с интензивен труд и широка обществена дейност, свързана с представяне на българската култура. С хубавия си глас В. Несторова впечатлява една богата дама, която дарява сума, за уроци по пеене. Връща се в България на същата дата, на която отпътува за Америка – 2 юли 1932 г. От 1932 до 1937 г. Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател. Такава е уговорката й с американските мисионери преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски. 4. Професионално развитие до 1944 г. След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка. Следващата 1940/1941 учебна година тя не е назначена на работа и по този начин има богата възможност да посещава редовно беседите и да е често при Учителя. На 1 ноември 1941 г. отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка. През есента на 1942 г. е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, малко по-късно същата година, става езикова гимназия за английски, френски и немски език. Наново е назначена като преподавател по английски и литература на горните класове. Там тя остава до 10 януари 1944 г., когато са големите бомбардировки над София. След това, колежът е затворен. В неделите върви пеш седем километра през ливадите, за да отиде на беседа. 5. Първа среща с Учителя. На 12 юни 1937 г. В. Несторова отива на Изгрева при Учителя, за да пита за хороскопа си. Той я препраща към Михаил Иванов и Георги Радев. Няколко дни ходи при М. Иванов, който й прави нов хороскоп и го тълкува. Тя има т. нар. космичен кръст и, когато пита Учителя, той й казва, че кръстът се разрешава, когато човек се задвижи кръгообразно. Тогава този кръст става диагонален на сферата и се образува сфера. На земята без кръст не може, земният живот е разпятие между дух и материя. 6. За първи път на Рила. За първи път В. Несторова заедно с майка си се качва на Рила през 1938 г. Тогава започва да пише и стихове. Това става след почистване на извора „Ръцете, които дават”. Стиховете идват на групи, най-често свързани с идеи от беседите, които Учителя държи сутрин. На петров ден 12 юли тя му подарява стихотворението „Син на зората”. (следва стихотворението Син на зората) Пее край огъня солови изпълнения на песните „Нева санзу” и „Кажи ми ти истината”. Учителя й казва, че най-много се е прераждала в Египет и Индия и е живяла в римските катакомби в първи век, като римлянка приела християнството. Веднъж на същия събор след беседа остава сама на Молитвения връх и сяда на мястото на Учителя. В този момент я спохожда силно вдъхновение за писане. Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храма и целият й живот в няколко прераждания се обрисува с думи. Дава се плана за поемата „Пътят на душата”, по-късно преименувана в „Песента на Амунда”. След като написва план на поемата, тя отива при Учителя и го пита, как може да пише за това, след като не познава закона на кармата. Той й казва: „Вие сте готова, седнете и пишете.” След като се връща от Рила сяда една вечер и започва да пише. Стиховете идват без усилие и се диктуват направо и така на другия ден вече е готова цялата поема от 112 четиристишия. На въпрос какво значи името Амунда, Учителя отговаря: „А – това е една душа, която идва с някаква мисия, мун – е силата, която освобождава душата и да – влизане в положението.” По-късно в писма до приятели В. Несторова се подписва с псевдонима Амунда. (следват стихове от Амунда) На една разходка до „Вътрешния близнак” в дълбоката тишина, тя чува пеене на някакъв висок тенор пеещ възходяща мелодия, следван от множество гласове. Това продължава само няколко минути, след което изчезва. Тя е изненадана и неподготвена и като пита Учителя за това преживяване, той отговаря, че това е природна музика. На събора през същата година Учителя я подтиква да прочете нещо от Сведенборг. Това тя го приема като един прекрасен увод към изясняване учението на Учителя. Тъй като до този момент няма нищо преведено на български тя превежда една малка част, която е публикувана през 1938 г. в сп. „Житно зърно”. В последствие В. Несторова пише до една фондация в Америка свързана със Сведенборг. Изпраща есе, заедно със снимка на Учителя, което намира място на първа страница в окултно списание с голям тираж. Следващата 1939 г. е най-свещената година в живота на В. Несторова. Тържественото посрещане на Новата година в салона и паметната беседа „Големият брат” й дават един мощен импулс. 7. Въвеждане на Паневритмия в училищата. На 14 юни 1942 г. Учителя казва на В. Несторова и Милка Периклиева, детска учителка, да се готвят за преподаване на Паневритмията четири пъти седмично. На 25 юни трябва да започнат курсове на млади учители по физическо възпитание. Министерство на образованието е одобрило упражненията да се въведат в училищата. Весела приема с голяма радост поръчението. Учителя им казва: „Бъдете като две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко. Милка мисли баницата за цяла година, а ти мислиш баницата за днес да е хубава.” Двете обаче не се разбират и така идеята, упражненията да се въведат в училищата, остава за поколенията напред. 8. Преводи. Първият превод на английски е „Свещени думи на Учителя”, които са отпечатани в Ню Йорк, след което по поръчка на Учителя В. Несторова превежда беседите: „Абсолютна чистота” , „Големият брат” и „Новият ден”, както и книгите: „В царството на живата природа”, „Бъдещото верую на човечеството”, „Новата Ева”, всичко от Паневритмията – увод и обяснения, „Пътят на ученика”, „Царският път на душата” и първите три тома на „Сила и живот”. 9. Учителя развива творческите способности на учениците си. В приемната си стаичка Учителя дава теми за стихотворения и развива творческите и музикални способности на своите ученици. Веднъж дава едно стихотворение на В. Несторова и поръчва да му постави музика: (следва стихотворението На ранина) Често Учителя й дава ключа за пианото в салона на Изгрева, за да свири композициите си, като идва отвреме-навреме да слуша как е разработена мелодията. Така един ден той й дава стихотворението „Изворче”, на което тя написва музиката. (следва песента Изворче) На 20 декември 1940 г. в частен разговор Учителя говори на В. Несторова да пише и композира така, както идва творбата, в свободна форма и да не се придържа непременно към установените форми. После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее. Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично. (следва песента от Слънчеви лъчи) На 29 януари 1941 Учителя дава песента „Ме-хейн”, която вдъхновява В. Несторова. На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г. го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен. Тя ще Ви следва през целия Ви живот.” Това действително се случва, защото тази тема никога не я напуска и става майка на много други творби. На концерта на 22 септември 1942 година изпява песента „Хвала на любовта” пред всички, като сама си акомпанира на пиано. (следва песента Ме-хейн) На 22 март 1942 г. тя дава на Учителя стихотворението „Хармония”, за което той казва, че гамата за първи път влиза в поезията. (следва стихотворението Хармония) Веднъж през 1942 г. Учителят й казва: „Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох!” Така пък се ражда стихотворението „Лоза”. (следва стихотворението Лоза) Веднъж Учителя казва на В. Несторова: „Вие трябва да си купите пиано!” Тя все още няма собствено пиано и затова разговаря с племенницата на Учителя – Люба Чакалова. Люба също посещава „Изгрева” и се оказва, че има пиано за продаване. Така през 1942 г. В. Несторова се сдобива с пиано за 30 000 лв. Песента „Тайната вечеря” се ражда след като В. Несторова среща в Евангелието (Мт, 26:30 и Мк, 14:26), че на Тайната вечеря се пее: „и като изпяха песен, те се качиха на Елеонската планина”. Започва да се моли да й се даде начин да чуе песента. Така една вечер в полусънно състояние тя вижда самия Христос в синя светлина до леглото си, който сам я изпява. (следва песента Тайната вечеря) На 7 март 1943 г. Учителя разказва случая, който е описан в стихотворението „Изключение”. (следва стихотворението Изключение) На 21 ноември 1943 г. Учителя с група приятели са на Витоша на хижа „Алеко”. В. Несторова получава силен импулс и се качва сама. Печката бумти, а вечерта при светлината на газената лампа текат разговори до полунощ. Учителят говори малко. Разказват се истории от братския живот. По едно време Учителят, както до момента слуша вглъбено, започва да пее песента „Ангел вопияше” – любимата песен на В. Несторова, която майка й пее като малко дете. Учителя пее с дълбоко чувство и не сваля поглед от Весела, като че ли й отделя специално внимание. Тя се трогва дълбоко и се мъчи да проумее, защо той пее тази вълшебна песен, създадена от баща му Константин Дъновски. (следва песента Ангел вопияше) 10. „Изворът на доброто” в Мърчаево/ Светляево. Бомбардировката над София на 10 януари прогонва всички жители. Тогава за 9 месеца Учителя се премества да живее в с. Мърчаево, което той преименува на Светляево. През целия период там е и В. Несторова. Тя лично участва в построяването на „Извора на доброто”, който представлява бъдещето на човечеството. Заедно с Владо руснака те всеки ден копаят, метат, чистят, редят мозайка, докато го завършат. За 5 март В. Несторова подготвя литературно-музикална програма в читалището, по случай настъпващата пролет. По това време много деца са евакуирани и няма кой да се занимава с тях. Така тя образува хор, с който подготвя няколко народни песни и „Ставай дъще” от Учителя. (следва песента Ставай дъще) След вечеря Учителя ги кара да пеят народни песни, за да преобрази думите на песимистичния и мрачен текст и да опише новия българин. (следват преработките на песните Татунчо и Люти клетви) За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха. (следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В. Несторова да ги нагоди към мелодията. (следва новия текст на песента Запретни, Вело моме) На 16 април 1944 г., сутринта на Великден, ябълките са разцъфнали и уханието изпълва целия двор. В. Несторова чува хор, който нежно пее Божествена песен: „Майко Богородице, цъфнала ябълко …” (следва песента Майко Богородице) 12. Отново на „Изгрева”. През декември 1944 г. Учителят казва на В. Несторова: „Ако се омъжиш, ще имаш две мъжки деца и с едното 15 г. ще имаш големи тревоги, след това не се знае какво ще стане.” Действително в живота на В. Несторова има двама мъже, за които тя се грижи като майка – Иван Бацадзе, който благодарение на нея става професор и Димитър Спасов, който става университетски преподавател пак по нейна препоръка. В друг разговор преди това Учителя й казва: „Недей да раждаш в този живот, ти си раждала, раждала, раждала. Ако сега родиш ще оставиш корен тук, след това трябва отново да слизаш на земята, за да повдигаш този човек.” На 18 декември 1944 г., понеделник тя написва „Победен химн” и отива да го покаже на Учителя. Тогава той едва слиза до пианото, но прави важни корекции. Казва й: „Победният не е хубава дума, трябва да е „денят на обилната светлина”, а „търж” е неблагозвучно, да се напише „радостно”, след което добавя – и по-хубави работи ще пишете. Хармонирайте химна, както намерите за добре.” След тази среща Учителя се прибира в стаичката си и през следващите девет дни повече не излиза оттам. (следва преработеният текст на Победен химн) На 24 декември, неделя в 5 ч. сутринта В. Несторова заедно с Владо Руснака, записват последната формула, която оставя Учителя: „Да се прослави Бог във Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията любов!” Сутринта на 27 декември В. Несторова и майка й са на утринно слово, което се чете от един брат. Когато беседата свършва Мария Тодорова забира Весела, като с тревога й казва, че Учителя си заминава. Когато влизат в стаята там са Борис Николов и Владо Руснака. Весела се приближава и в този момент Учителя издава два пъти една дълбока издишка. В края на окото му се образува голяма сълза. Тогава тя взема, кърпата, която лежи на гърдите му и с нея избърсва тази сълза. После прибира кърпата и я пази до края на дните си. Когато разбира, че това е последното издихание на Учителя силно й прилошава и едва се добира до дома си. Ляга, и като че животът в нея се свършва. Но на следващия ден сутринта, както лежи като мъртва, чува ясно гласа на Учителя, който прозвучава в слънчевия й възел: „Недей скърби, Аз ще възкръсна!” В този миг цялото й тяло се изпълва с живот и радост прелива в сърцето й. Скача от леглото вече като нов човек и нито следа от досегашната скръб. 12. Живот и дейност след заминаването на Учителя. Любовта на В. Несторова към бургаския край е още от септември 1945 г., когато, за първи път посещава нашия район. Тогава тя е без работа, тъй като колежа в Симеоново така и не отваря след бомбардировките през 1944 г. Пет месеца престоява в Тополица, където тогава за постоянно се е оттеглил ръководителят на бургаската група брат Минчо Сотиров. Там е приготвена стая за Учителя, подредена с бели перденца и покривки, всичко в бяло. Настаняват я в тази стая, което много я трогва. В последващите месеци заедно с брат Г. Куртев обикалят околните селата с една магарешка каручка. В много от селата Бата, Страцин и др. по онова време има братства. Братята там им постилат на земята една черга, покривка и наслагат големи бели самуни, 10 см. високи, през време когато е кризата за хляб. Приятелите дават всичко, което имат – бадеми, мед и др. На Никулден, 19 декември по старо, в Тополица по традиция има празненство. През тази 1945 г. присъстват повече от 300 души от провинцията и правят голям концерт. Пее хор, който сформира и ръководи В. Несторова. Подготвят и пеят нейни песни, не само на Учителя. Тези моменти на хармония и гостоприемство остават трайна следа през целия й живот. В професионалната си кариера В. Несторова най-дълго се задържа да работи в Руската гимназия в София, където в периода 1955-1960 г. е преподавател на Людмила Живкова, дъщеря на Т. Живков. Оттам е познанството и с Димитър Спасов, който също е преподавател по английски и приятел на Иван Бацадзе. За 25 години учителстване тя 12 пъти си сменя службата или поради натиск от директори, или поради уволнения, или поради съкращения. Изобщо живот изпълнен с тежести и препятствия, което е видно и в хороскопа й. В др. период от живота си В. Несторова пее в хора към Българското национално радио. Дава частни уроци по английски и е мн. търсена като такава. В годините ок. 1975 г., заедно с Петър Ганев, прави документален запис на цялата песнарка. Като обем песните излизат ок. 8 аудио касети. За съжаление не са запазени копия до нас. През 1977 г. издателство „Народна младеж” отпечатва книгата „Островът на съкровищата” на Р. Л. Стивънсън преведена от В. Несторова. В периода 1979-1989 г. тя участва в т. нар. „Таен лагер” организиран само за чужденци от Крум Въжаров. Този лагер се провежда през лятото за около месец и се разполага под връх Мусала, в местността наречена „Сфинкса”. Там Весела е ползвана, както за преводач със своя безупречен английски, така и за оратор. Уникалният й тембър и увлекателният начин на говорене като магнит приковава вниманието на жадните да чуят нещо повече чужденци от устата на ученик бил във вътрешния кръг на Учителя. В началото на 90-те години тя се свързва и работи с Дейвид Лоримър – виден британски учен и мислител, който популяризира учението на Учителя в англоезичния свят. Така се появява една от известните му книги „Пророк на нашето време” ("Prophet for Our Times"), базирана до голяма степен на записки на В. Несторова. Иван Бацадзе остава верен приятел до самата си смърт през 2001 г. До последно той се грижи за нея в тежкия момент, когато тя си чупи крака през 2000 г. и вече е трудно подвижна. През лятото на 2001 г. В. Несторова се премества в Бургас, където намира сигурен и уютен пристан за последните месеци от своя живот. Брат Динко и сестра Янка се грижат до последно за нея с много старание и любов. На 6 март 2002 г. рано сутринта тя напуска този свят, за да продължи своя вечен път към Светлината. (следва песента На тебе, Господи) Бургас 23. 12. 2009 г. /Източник:/ Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted December 20, 2016 Author Report Share Posted December 20, 2016 Снимки на Весела НестороваВесела Несторова като ученичка в гр. Ловеч. Тя държи знаме, а мис Пери, директорката държи показалка, тя е в бял костюм.Весела Несторова учителка в клас в Американския колеж в СимеоновоВесела Несторова до Учителя, който е прострял дясната си ръка и обяснява на приятелПаневритмия на Изгрева - Весела с майка си, Божана Тодорова НестороваВесела Несторова и Владо Николов /руснака/ пред „Изворът на Доброто" в с. МърчаевоСнимка № 146. Весела Несторова с група приятели пред "Изворът на Доброто".Отляво: 1. Весела Несторова, 2. Косена, дъщерята на Темелко, 3. Юрданка Жекова, 4......... 5. Отзад е Гради Минчев, който поради високият си ръст стърчи над тях. Вижда се мястото, постлано с дребни камъчета от мрамор, чрез които Учителят е отворил Вторият фронт на войната през м. юни 1944 г. (5 юни 1944 п). Те стигат до краката на Юрданка.Владо Николов и Весела Несторова пред "Изворът на Доброто"Весела Несторова и Владо Николов пред "Изворът на Доброто"Мърчаево, 1944 г. Весела до Учителя отляво.1. Отпред вдясно е Ваца, съпругата на Симеон Стоянов, 2. Савка Керемидчиева, в бяло, до нея, 3. На три метра отзад е Николина Балтова с бялата забрадка, 4. Владо руснака, 5. Учителят, 6. Весела Несторова е до него, 7. Зад Весела е Любомир Лулчев. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now