1906_06_15 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №96

[Ани]

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№96

 

 

Гара Ветово [Разградско], 15 юний 1906 г.

 

[до] гр. София²⁰⁴

 

Любез. бр. Дънов,

 

Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша.

 

Сега, докато бях в Силистра, Т. Стоянов ми писа и иска да му явим за събора т. год. кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла.

 

Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша.

 

Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше.

 

Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях.

 

Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение.

 

Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли.

 

Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма.

 

Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови.

 

Твой верен Господу: П. Киров

 

_________________________

Обяснителни бележки:

 

²⁰⁴ По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе.

 

 

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)