1899_07_28 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №22

[Ани]

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№22

гр. Бургас, 28 юлий 1899 г.


Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено.

За нашето душевно положение ето как се на­мираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжа­ващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в та­кова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда.

Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, бра­тко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътреш­ният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Бо­жието дело.

За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя⁹³. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физиче­ските сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.

Няколко пъти става ми се случват необикно­вени работи, също и през нощта. На 25 того в пър­вия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събужда­нето ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно раз­клати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да сла­вят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що.


Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

Нарочно поздрави и на бр. Д-ра от двама ни.
Същий


................
93.    Т.е. още от деня на подписването на Обещанието на 28 февр. 1899 г. (П.К., №22, 28.07.1899 г.)