1899_04_21 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №16

[Ани]

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№16

гр. Бургас, 21 април 1899 г.


Любезний ми бр. Дънов,

Отворените Ви картички приех. Благодаря Богу и теб, защото те ни са за радост. (Писма от 4 април и 17 април)

Относително Хараламби, писах [му], но още нямам отговор. От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в пис­мото си, че е добре, не съзира, че духът на пис­мото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом ми­налата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да ме научи що да му пиша, та дано да се трогне и с Бо­жията помощ да подири Светата Истина и [да] пребъдва в нея.

Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин.

Ако е Волята Му, пиши ни.

Поздрав на теб и на брат Миркович и на дру­гите братя, честитя Ви Възкресението Христово. Твои верни в Христа: [лични подписи] П. Киров и Т. Стоянов [зачеркнато от П.К.].

Още с миналата поща щях да Ви отговоря, но не бях приготвил писмото си и при това една ра­бота ме отвлече, та пропуснах времето. Не ми се сърди за това. Днес получих втората Ви кар­тичка и се полюбувахме с бр. Тодор на доброто ти слово. Благодарим Бога и теб. За нас как сме, ще кажа, че много ни сатана преследва, но Бог ни крепи заради името си [зачеркнато от П.К.]. За другите братя, яви имената ни, но и техните на нас яви.

Приеми сърдечний ми поздрав. Твой: П. Киров [зачеркнато от П.К.]

Ний все наедно си правихме молитвите всяка неделя, с изключение на по-предишната, и то за­щото аз като отида в Тодорови, изгубвам си мо­литвения дух, понеже нямам пълна свобода. И по тези причини решихме аз у дома да си правя мо­литвите, а той — в тях. Но понякога, когато сме навън по разходка, правим ги заедно.

Приемете сърдечните ни братски поздравле­ния и от двама ни.


Твой верен в Христа Господа: бр. П. Киров

Поздрав и на бр. Миркович, също от двама ни. Поздрав и на другите братя.