1899_02_02 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №12

[Ани]

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№12

гр. Бургас, 2 февруарий 1899 г.


Любезний ми братко Дънов,

Писмото ви от 21 януарий т[ази] година получихме навреме, обаче позабавих от да ти отговоря, защото всяка мисъл в него не ни беше възможно да разберем, та чаках Бог да ни даде разум, да разберем напълно писаното ти. И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас. То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма".

Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране ми­слите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема.

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме. Той ни много из­мъчва, но Бог за преголямата Си Любов ни крепи и пази.

Ний сега не можем да се съобщаваме с Божи­ите вестители и служители, за да ни ободряват в Бога, което немалко пречи за преуспеванието ни.

Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва. Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме.

Тук приложените две извлечения в две съобще­ния нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и про­клятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени⁵⁵, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога.

Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрес­танно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо.

В православната църква⁵⁶ тука засега има един свещеник⁵⁷, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е.

Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас.

Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Гос­пода:


Любящий те: П. Киров


...................
55.    Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)

56.    По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Ус­пение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в не­посредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)

57.    Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски на­местник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съ­ществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)