1898_09_08 Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2

[Ани]

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№ 2

След като се върнах от Варна⁴ [бел. на П. К.]

гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г.


Любезний ми Дънов,

Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол⁵, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор⁶ копнеем за подобно нещо.

Ето част от сеанса от 9 април 1898 година:

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”
„Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.”
„Молете се за целия свят. Амин. Сбогом.”

Втори сеанс на 26 юний [18]98 г.:

„Промисля за всички, не трябва да се уповаваме на други, освен на Бога. Колкото по-големи мъчнотии, толкоз по-бляскав край. Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край. В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.”

Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред. И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми.

Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно.

Твой в Христа Господа: П. Киров

Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича⁷.
Същий

От Васил Козлов още нямам писмо, явете, ако имате Вий.
Същий


.......................
4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Ве­роятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)

5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г. във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове. Подобни де­монстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истин­ски се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоци­ацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)

6. Тодор Стоименов (Стоянов). С фамилията Стоянов е известен в Бургас. Роден е в Пазарджик през 1872 г. По-късно семейството му се преселва в Бургас. От 1891 г. работи като чиновник в Бур­гаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.)

7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се по­твърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.)