1925_07_05_1 Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли

[Ани]

Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли

 

За този събор може да се прочете в спомените на Наталия Чакова:

 

 

НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ

Спомен на Наталия Чакова

 

Конкретно за събора:

Младежки събор. За първи път присъствувах на младежки събор. Салонът на ул. „Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен. Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни - същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и са­мите те - хористите, сякаш бяха неземни същества.

 

А Учителят!'? Той грееше! Излъчваше златиста светлина. Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура. Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина.

 

Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано.

 

[Ани]

72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ

В 1925 г. бях вече приета в специалния Младежки клас и за Петровден с младежи - братя и сестри от специалния клас пътувахме за София за мла­дежки събор - първият ми младежки събор.

 

Приказката започна още от приготовленията, от пътуването, от посре­щането на гарата и т.н.... продължи през събора... и - на Мусала - първи път на Мусала!

 

В онези дни след войната - Европейската война, когато животът още не беше тръгнал в релсите си, младежите се лутаха да намерят някакъв идеал и смисъл в живота в социализма, анархизма, толстоизма, теософията и т.н. и не намираха нищо повече от всекидневието. Аз бях намерила вече своя идеал. Аз бях започнала да възлизам по някаква стълбица - сякаш, че музи­кална стълбица. Всяко по-горно стьпалце откриваше по-широки и по-светли хоризонти пред замаяния ми поглед, на всяко по-горно стьпалце зазвучаваха по-прекрасни и по-прекрасни мелодии. Колко бил красив животът!

 

Приготвихме се, изпратиха ни на гарата на Стара Загора по-възрастни­те сестри и братя, които съжаляваха, че не са млади, за да присъствуват и те на събора, но се пак бяха радостни, че ние отиваме и ще им донесем нещо от там. Някои, които се чувствуваха млади в душите си и нямаха големи семей­ни задължения заключиха, че и те могат да дойдат и дойдоха и те. Първа между тях беше моята обична кака Райна - сестра Райна Каназирева.

 

Песни, смехове, радост, въодушевление и обич, обич, обич... Боже, как ги обичах всичките. Как обичах всичко. Как ми се искаше да прегърна целия свят. Кой направи това с мене?

Влакът лети, ние разговаряме тихичко, пеем и се радваме. Присъединиха се към нас братя и сестри от съседните купета от други градове. Тогава се запознах със сестра Сийка Костова. Тя идваше от Созопол, където беше Учителю. Тя беше ангелски красиво момиче, тихо, кротко, нежно се усмихваше и имаше изискан, изящен естетичен вкус. Никога няма да забравя този образ, който имаше тогава. От тогава датира и приятелството ни.

 

На гарата. Аз не знаех, че на гарата в София ще ни чакат посрещачи. Гръмна „Братство, единство". Прегръдки, целувки. Разквартируваха ни. Аз гостувах у приятелката си Милка Танева.

 

Младежки събор. За първи път присъствувах на младежки събор. Салонът на ул. „Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен. Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни -същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и са­мите те - хористите, сякаш бяха неземни същества.

 

А Учителят!'? Той грееше! Излъчваше златиста светлина. Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура. Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина.

 

Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано.

 

Да. Преминаха като дъх трите незабравими дни на първия за мене мла­дежки събор и една сутрин в 4 часа натоварени на камиони поехме пътя за Мусала.

 

Пиша всичко бегло, защото подробностите са забравени. Пиша само запазените общи впечатления и картини от едно златно време.

 

Изгревът - Том 6

72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ

Спомен на Наталия Чакова