Jump to content

1936_10_09 Учителя дава песента "Да имаш вяра" - Рила, езерата


Ани
 Share

Recommended Posts

Учителя дава песента "Да имаш вяра"

Рила, езерата

 

Песента е дадена на 9 октомври 1936 г. Историята на тази песен е описана в:
 
1. Записки на Светозар Няголов: Катя Христова Грива
Конкретно за песента в записките на Няголов:

През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г.

 
2. Спомен на Мария Тодорова: Бурята на Катя Грива и нейната вяра
 
Конкретно за песента в спомена на Мария Тодорова:

Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички.

Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас. Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна.

Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух.

 
3. Спомен на Борис Николов: МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
 
Конкретно за песента в спомена на Борис Николов:

Той създаваше понякога песуи по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.

 
Текст на песента:
 

Да имаш вяра
 
Да имаш вяра, вяра,
да имаш вяра, вяра,
да имаш вяра, вяра,
да имаш вяра, вяра, вяра. (2)

 
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/11_Da_imash_viara.mp3

Link to comment
Share on other sites

Записки на Светозар Няголов    

35. Катя Христова Грива.**



 

Катя Христова Грива е родена в Пещера на 16 септември 1902 г. Отива да учи певческо изкуство в Рим, Италия - Консерваторията „Санта Чечилия". През 1932 г. завършва с отличие и се завръща в България. Запознава се с Учителя и осмисля своя живот, като остава да живее на Изгрева. Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво. Бързо научава братските песни и дадените от Учителя и ги изпълнява много точно. Научава добре Паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата и библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.



*Виж« Изгревът» том IV стр. 579-582; том VIIIстр. 181-302.
                                            

**Виж« Изгревът» том І стр. 228-232; том. VIIIстр. 307-346; том IX стр. 191-192.

Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителят и казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави и няколко паси и я освобождава от това състояние.
                                                                

Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да и запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол.

Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава.
                                                                

Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение.
                                                                

Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме?" - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."

Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя.
                                                                    

През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г.
                                                                    

Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там.
                                                                    

На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си.
                                                                      

Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята.
 
Изгревът - Том 22
35. Катя Христова Грива

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Мария Тодорова

 

"Бурята на Катя Грива и нейната вяра"



Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия.

Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица.

През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента.

Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива.

В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото.

Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога.

Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство. Това го виждахме всички. То излизаше от нея като от извор и се разливаше около нея и това бе приятно за всички, които я наблюдавахме и се радвахме за това изживяване.

Но тя се влюби в Ангел Янушев. Всеки има право да се влюби във всекиго. Но той, Ангел, със своето лекомислено поведение през време на Школата, накара много сестри да изгорят заради него. Влюбваше се в тях, после ги разлюбваше. Учителят не одобряваше това негово поведение. Но понякога ние бяхме свидетели на това как разказваше на Учителя своите любовни увлечения. Учителят го изслушваше и нищо не казваше. Ние се учудвахме на това поведение на Учителя - защо не му направи забележка, както правеше с други, които прегрешаваха по този начин? За това си имаше причина и после ние я видяхме - Учителят с този метод успяваше да предотврати онова, което следваше и коригираше впоследствие много неща.

Катя се влюби. Но отношенията им прераснаха във взаимност. Той трябваше да поеме и известен ангажимент. И той го прие. Как ли? Ами така - те най-официално се сгодиха. И тогава Катя си поръча рокля за сватбата, ходи няколко пъти на проби при шивачка, роклята бе готова и донесена на "Изгрева". Сватбената рокля бе готова, беше определена дата за бракосъчетанието. Дотук няма нищо лошо. Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода. Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата. Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака.

Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен!"

Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората". Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога. А Ангел се ожени в деня на сватбата с Катя за една друга певица, дошла от провинцията. Предния ден я видял, харесал я и се ожени. Името й бе Дора. Ето, това се казва истинска случка и истински изпит!

Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ. Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари."

Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й.

Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички.

Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас. Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна.

Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух.

Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите.

Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание."

Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи.
След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея.

Катя бе ученик в Школата на Учителя!

 

Изгревът - Том 1

3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Борис Николов

 

123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД



Ние бяхме свидетели когато Учителят даде песента фир-фюр-фен на Търновския събор през 1922 година. Тоя я даде без всякакво уведомление. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древният текст Той даде и български текст, който влезе към песента със съответна мелодия.

И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъствуващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаме широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето въздействие по закони и пътища, които ние не познаваме.

Той създаваше понякога песуи по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.

Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.

Когато Учителят иска да даде някоя песен в клас идваше с цигулката. Да видите само с какъв трепет, с какво внимание ще отвори кутията на цигулката си. Безупречна, хубава кутия за цигулка. Ще извади цигулката, ще я избърше с една лекичка кърпичка. По цигулката нямаше дори прашец. След туй ще извади лъка, ще го пригласи и ще изсвири мелодията, която иска да предаде. Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова.

Нотираната песен се даваше на Учителя. Но в изпълнение на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше. Така се запазиха песните и се предадоха в един съвършен вид на приятелите. В общото пеене могат да се явят малки отклонения след известно време. Ето, това бе един от методите на Учителя за сваляне на Неговите песни.
Песните се даваха в клас, на екскурзия, на събрание, при разни случаи. Понякога Учителят дойде на поляната при някоя група и им изпее някоя пе-сенчица. Той бе доловил по някакъв повод мелодията и я изпява на приятелите, които я запяват и заучават.

Музиката като педагогичен метод. Има много изказвания от Него в тая връзка. Той създаде философия на музиката. Мария е записала много изказвания на Учителя за музиката. Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „философия на музиката". Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше - изясни се, проясни се, светне ти. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и друга обстановка и след това Той даваше Словото си. Обикновено Той посочваше кои песни да се изпеят. Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Между разговора с Учителя винаги имаше песни.

 

Изгревът - Том 2

123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...