Ани Posted December 16, 2014 Report Share Posted December 16, 2014 Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София Сред учениците от Братството има много педагози. По тяхно желание се провежда среща на Изгрева - 1 септември 1942г. Учителя присъства и изнася беседата "Педагогическа лекция", която е записана от Елена Хаджи Григорова и публикувана от д-р Вергилий Кръстев в "Изгревът - том 17". Откъси от тази беседа са издадени в списание "Житно зърно", бр. 8, 1942 г. 4. Педагогическа лекция - беседа изнесена от Учителя, 6 ч.в., Изгрев - София Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted December 16, 2014 Author Report Share Posted December 16, 2014 5. Педагогическа лекция държана от Учителя на конференцията на учителите на 1 септември 1942 год., вторник, 6 ч вечерта, Изгрев Трябва да се започне от туй, което човек има. Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре запознати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоретически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноздри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал. Ако вземете неговия подбрадник от носа надолу, това е човешката воля, придобивките на волята. Това е един капитал, който трябва да се обработи. Да кажем, вие искате да разберете вашия ум. В ума, в човешката мисъл има долини, има и планини, има и равнини. В човешкото сърце също има долини, има и планини, има и равнини. В човешката воля е същото. Казваме често: светъл ум. Умът е проводник на светлината. Той не може да бъде светъл, ако няма светлина. Ако човек не е проводник на светлината, той не може да твори мисълта. Умът е проводник на човешката мисъл. Човешката мисъл има друг източник, отдето произтича. Ние сме свързани с тялото и мислим, че след като напуснем земята, след като изчезне тялото, как човек ще мисли. Ние имаме глава и мислим, че без глава човек не може да мисли. Ние имаме смътно понятие какво нещо е любовта. Представете си, че вие сте в един автомобил, автомобилът се движи, а човекът седи в автомобила. Казвате: като излезе човек из автомобила, как ли ще се движи? Сега, като седи човек в автомобила, автомобилът се движи, а човекът не се движи, а като излезе човек на земята из автомобила, тогава той се движи, а автомобилът не се движи. Дотогава, докато човек се занимава с чуждите мисли, той е [в] автомобила; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам той се движи. Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомобила. Но когато започнеш сам да правиш своите научни изследвания от храната, как се отразява тя на тебе, тогава ти си извън автомобила. Сега ви казвам: Трябва да излезете из автомобила навън. Защото, ако с автомобила си идете тук, няма да ме разберете. Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура. Вие трябва да я опитате. Ако вие сами не сте културни, как ще я опитате? Един музикант казва: „Да опитам съвременната музикална култура." Ако той не е музикален, какво ще разбере от културата? Най-първо, той носи културата в себе си. Той трябва да излезе из своя автомобил и да види тази култура, че е подвижна. Казвам: Задачата на природата е да ни извади из онова инертно състояние, в което хората се намират. Защото във всичките хора има едно вътрешно недоволство, че малко знания имат. Хората не страдат от малко знание, но от много знание, от много теории за живота, от много теории за възпитание, за Бога, за онзи свят, за този свят - от много теории страдат. Като седнете да ядете, от колко яденета се нуждаете вие? Да кажем, вие имате 40 яденета. В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон. Самите съдии са закон. Законите, това са методи, с които те оперират върху вас. Защо оперират? За да оправят една ваша погрешка. Питам сега: Когато вие победите, как трябва да ви съдят? Трябва да турят един закон на гостилничаря, че повече от 300 грама ядене не се дава на човека. Сто грама - за ума, 100 грама - за сърцето и 100 грама - за волята. Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му. Колко имате? 1110. Ние в един свят мислим, че хората, които ни заобикалят, са най-умни. Така ние предполагаме. Така предполагат и рибите - че по-умни същества от тях няма. Така предполагат и пчелите. Всички същества имат едно понятие, че по-умни същества от тях няма. Сега вие считате мухите за глупави. Но мухите са човешки души, изостанали в своето развитие. Един комар е една човешка душа, изостанала в човешкото развитие, големи амбиции има, а възможности няма. Тя казва: „Дайте ми възможности, и аз ще се проявя така." Къде е погрешката на животните? Понеже те живееха със своите теории в света, не живееха с онова, което е било в тях - да се изпълни волята Божия на земята. Представете си един съвременен учител, че би имал всичките математически правила, които съществуват, и може много добре да ги разбира. То е за физическия свят. Но как би приложил геометрията в органическия свят? Природата я е приложила. Как ще приложим геометрията в умствения свят? Запример, в даден случай вие трябва да знаете вас какво знание ви е потребно. Една храна трябва да се приготви, която да е подходяща, да съдържа точно туй, което е нужно. Ако аз по своя вкус, по своите научни теории започна да ви приготовлявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият вкус, и вашият стомах да се съгласят. Защото в дадения случай стомахът е много учен. Вкусът ви е малко съветник, вкусът живее по теории. А стомахът живее по наука. Щом нещо не е научно, той го изхвърля навън. Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба. Мислите, че баща ви, че майка ви са причината. Причината седи в това, че храната, която приемате, не съдържа достатъчно светлина в себе си, скрита активност не съдържа. Или може да не съдържа достатъчно живот. Или тази храна не съдържа достатъчно сила в себе си. Защото всяка храна трябва да носи сила в себе си, трябва да носи органическа топлина и трябва да носи сила. Ако тази храна съдържа повече светлина, тогава умът се развива, човек умствено само се развива. Ако храната съдържа по-малко светлина, тогава умът остава неразвит. Ако съдържа по-малко топлина, сърцето остава неразвито. Ако има по-малко сила, волята остава неразвита. Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид. Знанието не може да се приложи. Та, казвам: Вие сега искате да внесете равенство в света, братство. Ако не можете да внесете братството във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, братство все не може да се внесе. Братство трябва да се образува между ума и сърцето. И семейство, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение. Сегашните бащи представят волята, майката представя сърцето, а децата - ума. Обратното трябва да бъде. Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници. Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или Лапласа. Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това?" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топлина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много. Но всичко туй върви по закони. Тия закони, трябва да ги намерите, те са разумни същества. Вие досега сте изучавали мъртвите закони, написани от хората, ония закони, които хората носят. Писанието казва: „Ще напиша закона в сърцето им." Сърцето е нещо разумно. Един жив човек, на когото законът е написан, той ще покаже какво нещо е законът. Досега ние имаме закони без любов, те са мъртви закони. А отсега нататък има да изучаваме живите закони. Живите закони, това са законите на любовта. Не мислете, че вие ще се освободите от механическите закони. Но вие ще дойдете до ония живи органически закони, които ще ви дадат смисъл в живота. Представете си, че сега вие се нуждаете някой човек да ви представи какво нещо е червеният цвят. Има един червен цвят на ума, има един червен цвят на сърцето и има един червен цвят на човешката воля. Тия три цвята, съединени в едно, те създават, тъй да кажем, здравето, щастието и блаженството на човека. Те, като се съединят в едно, изключват всичките противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата. Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни. Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици. Може само една точица гърбавина да турите някъде. По възможност, като учители, да докарате вашите погрешки за в бъдеще да станат като точки. Не съвсем да ги изкарате, но да останат като математически точки. Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват кубовете или да образуват сферите. Една погрешка е една съвместимост. Представете си, че един човек прави една крива линия, много голяма крива линия. В това има три съображения. Той взема дълъг път. После, по кривата линия се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек. Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира. Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии. После става навик в нас. Запример, когато някой човек се изгуби в някоя гора, откъдето е тръгнал, той ще направи един кръг и пак ще дойде на същото място. По крива линия върви. Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която искаме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига. Една идея, на която не може да се даде права посока, по правата линия, няма постижения. След като се образуват всичките прави линии, тогава около тия прави линии трябва да се образува кривата. Тя е вече на място. Но ако кривата линия се образува без правите линии, тя е неестествена. Та казвам: Ще вземете правото в света. Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент. Право е туй, което е право и на небето, между ангелите, и на земята, между хората. То е пълното право. Добро е туй, което и в Божествения, и в ангелския свят е добро. Не само за нас да е добро, но да е добро както за нас, така и за другите. Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам!" Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се. Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си. че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще предадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете. Добрите качества, които ги имате, и лошите качества, които ги имате, ще ги предадете. Не можеш да предадеш на хората това, което го нямаш. Защо е така? Ако можеш да предадеш своите недъзи и своите добродетели, ти си силен човек. Една погрешка, след като я поправиш, тя вече не те безпокои. Неутрализираш, не харчиш сила [...][1]. Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо. То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва нивата. Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения. Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи. Та казвам: Затова трябва да се поправят, да се затулят всичките дупчици, за да се пести тази енергия. И ако изхарчите тази енергия, вие не знаете как да я внесете, чувствувате се демагнетизиран, казвате: „Не работи умът, не работят чувствата" - фабриката не работи. Вода няма, огън няма - фабриката не работи. За да работи, трябва да има нужните елементи. Та, в новото възпитание ще започнете с вашите страдания: да възпитате вашите скули, вашия нос, защото, ако не е възпитано сърцето ви, какво можете да направите? Често носът ви сърби, побутнете го, лицето ви сърби. Този сърбеж показва, че лицето и сърцето не е възпитано, няма търпение. Като те сърби нещо, като те гложди, ти да седиш и да му пееш. Сега, тебе те сърби носът, ти се почешеш - губиш. Ако си поставите една задача 5-10 минути да концентрирате ума си, веднага ще почувствувате, че ви сърби носът, гърбът, или ще почнете да се мърдате. Този сърбеж произтича от следния факт: мястото, където ви сърби, показва, че [...][2] капилярните съдове не са добри проводници на светлината, топлината и на енергиите на природата; вследствие на това се образуват тия щипания. Когато са добри проводници, никакво щипане не се образува. То не е болезнено, това състояние, но не е равномерно разпределена тази енергия. Ако внесете светли мисли, хубави чувства и добра воля, веднага този сърбеж изчезва. Образува се приятно настроение. В ума се появява светлина, в сърцето ще получите приятно впечатление, явяват се хубави чувства, после ще се изправите, ще се яви сила във вас, ще помислите, че израствате и ще видите, че може да направите нещо. И ще направите. Казвам: Сега Бог ви е благословил с най-хубавото, което имате - вашият ум. Бог ви е благословил със сърцето, което имате - то е вашият нос. Бог ви е благословил с вашата душа - то е вашата брада. И така, имате челото, носа и брадата. Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка. Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит. Ще имате малък, микроскопически опит. Някой път сърцето не работи - направете опита. Умийте само носа с топла вода. Като умиете челото, гледайте да не капне вода по другата част на лицето. Може да вземете и да намокрите една копринена кърпа и с нея много внимателно ще умиете само носа или само челото, както един художник, когато рисува. В художеството се иска голям майсторлък. Или пък някой път считате, че умът ви не работи - вземете една кърпа и измийте само челото. Какво ще ви коства да направите този опит? Нали всяка сутрин миете лицето си? То е едно правило, казвам сега. Миенето придобива смисъл. Защо се мием? Защо водата не трябва да бъде много студена, с която се мием? Понеже студената вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината. Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете. Смятам, че това е достатъчно. В съвременната педагогика проверете всички педагогически правила верни ли са, или не. Тези правила, които турят в действието, искам да ги проверите. Теориите и хипотезите трябва да се проверят. Онова, което вие сте придобили, трябва да [го] приложите. Душата се проявява чрез брадата, сърцето - чрез носа, умът - чрез челото. Казвате: „Къде е Божественото?" Божественото е горе, в най-горната част на главата, на темето. Къде е човешкото? Човешкото е отстрани на главата. Къде е ангелското? - На челото. Адът на човека е при ушите. Всичкото лошо излиза отстрани на главата. Когато главата на човека е широка, той е човек гневлив. Той може да убие човек и пет пари да не дава. После може да се разкайва, да казва: „Трябваше да се защитя." Често виждате деца, [някое] хване една муха, откъсне й главата. Прави научни изследвания. Откъсне главата и я хвърли настрани. Ако туй дете го турите в една стая, на пода на която е пуснат ток, и щом откъсне главата, пуснете тока да потече, да засегне детето, три пъти като откъсне главата на мухите и вие все пущате тока, то ще разбере, че не се късат главите на мухите. Всичките страдания са токове, които идат от невидимия свят, да поправят погрешките. Със всяко страдание трябва да се поправи нещо. Ти може да страдаш, за да поправиш една погрешка. Когато сте съвършени, няма да имате страдания. Когато сте несъвършени, ще страдате. Без страдания не може да се поправят погрешките. Някой път учителите пляскат децата. Може да го плеснеш, но най-първо прекарай в ума си, в сърцето си, в душата си мисълта да го плеснеш ли и чак тогава го плесни. Ти не си питал нито ума, нито сърцето, нито душата си и искаш да удряш. Като вървиш в гората, някое клонче може да те блъсне и да ти извади окото. Не е виновно клончето, виновен си ти. По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата. Боят, то е крайност при съвременното възпитание. Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко акорда, да стане развлечение. Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят. Тя ги безпокои. Някой път децата ги сърби носът, някой път - челото. Учителят може лесно да научи тия деца да станат добри проводници. Най-първо той трябва да ги обикне и те да го обикнат. Казвате: „Това са деца." Децата познават кой ги обича. Да не усетят, че ти можеш да излъжеш пред тях. Щом те разберат, че ти лъжеш, казват: „Послъгва учителят." Те да знаят, че учителят не обича да лъже. Да знаят, че учителят, като направи погрешка, ще я изправи. Вие, като направите една погрешка, как се извинявате? Да каже: „Деца, аз съм учител, и аз имам по-голям учител, пред него направих една погрешка, поправих я. Моят учител е доволен от мене, той иска да скрие погрешката." Те ще кажат: „И нашият учител прави погрешки." И в съвременното възпитание ще го считат за една слабост. Първото нещо, като направим сега една погрешка, търсим как да се извиним. Много сме снизходителни пред себе си. Има някои, които се осъждат повече, а други се оправдават повече. Два вида хора има. Няма какво да се оправдаваме, погрешката трябва да се поправи. Нито трябва да се осъждаме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи?" Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи?", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза? Някъде иматрапчинки - като мине реката, напълни трапчинките. Като се оттече водата, тази вода в трапчинките остава, не може да изтече. Казвам: Новото сега трябва да дойде в помощ на стария живот. Понеже имаме богат материал, от който може да се направят много работи. Да кажем, ти искаш да биеш. Стани скулптор! И наместо да биеш хората, да биеш камъните. Да допуснем, че имаш навик да цапаш. За този-онзи говориш лошо. Стани художник и цапай платното! Ще нарисуваш една картина. Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно. Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние говорихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой? Заекът герой не може да бъде. Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения. От 25, 100% имате приход. От другите 25- 1%. А от останалите 50 имате 10 % приход, или 5 %. На (!?)[4] ще разчитате сто на сто. Една погрешка ви е ощетила 1 лев. Ако я изправите, ако я направите на добродетел, тя ще ви принесе 100 лева. Ред поколения са казвали: това е непоправимо, онова е непоправимо. Кое е непоправимо? Умрял човекът. Какво искаме, когато умре този човек? Когато се роди този човек, взехте ли вие участие? По ваша воля ли стана това? Казвате, че не навреме умрял. Той се е родил навреме и е умрял навреме. Ако се е родил навреме, и навреме ще си замине. Допуснете, че виждате един кон, който носи един голям товар, и отдето минава, всичките хора го хвалят, турят му венци, пеят му песни. Като стигне конят до своето местоназначение, какво е постигнал от тези похвали? Той иска само да си похапне, песните са безпредметни. Този кон, като пристигне, трябва да му дадем да си почине, да пие хубава вода, да го нахраним, да идем да го помилваме по лицето, по главата, да му кажем: „Много сме благодарни за услугата." Това трябва да направим, отколкото да му пеем, да му свирим, да го хвалим. По-добре една възприета мисъл в ума, едно хубаво чувство в сърцето, една хубава постъпка във волята - по-хубави неща от тях няма. Природата, като ни изпраща сутрин светлината, тя ни поздравява ума; на обед, когато стане много топло, тя посещава сърцето ни; и вечерно време посещава душата ни. Лятно време ние се радваме, че слънцето е залязло, че ще стане хладно, ще се поразходим. Искаме от голямата топлина, която слънцето има, да раздадем на всичките хора. Казваме: „Стига топлина, толкова топлина ни стига. Да си починем." Да пазим този порядък: сутрин - умът, на обед - сърцето и вечер - душата. Тогава душата трябва да работи през цялата нощ, и умът, и сърцето да си почиват. Вечерно време трябва да има работа за душата. Който оставя душата без работа, той е изложен на обикновено разположение. Тия работи ги проверете доколко са верни. Това са хипотези и теории. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, учителят ще се учи от тях. Новото, което те носят, е за учителя и туй, което учителят носи, е за децата. Научете се да присаждате тръните и да обработвате плодните дървета. „Отче наш" [1] Празно място в ръкописа, за 1-2 думи. (Бел. М.И.) [2] Празно място в ръкописа, около 1/2 машинописен ред. (Бел. М.И.) [3] В ръкописа е написано „червена". (Бел. М.И.) [4](!?)- Така е отбелязано в ръкописа, вероятно нещо от стенограмата не е разчетено. (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 5. Педагогическа лекция Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now