Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1939_07_14 Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)


Ани

Recommended Posts

Учителя и Братството на Рила - езерата.

Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

 

Може би датите не са точни или това е времето през което Олга Славчева е била на Рила.

 

Спомен на Олга Славчева: Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Олга Славчева:

 

2.1.54. Летуване на Рила

14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]


Има ли нужда от предварително описание на „качване”, „тръгване”, „пристигане”, като отведнъж се опънаха 300 палатки край Елбур, а всекидневно пристигат нови рейсове с пътници, нови камиони с тежък багаж и конете на власите се удвоиха и утроиха. Броиш палатките до някъде, и после изоставиш, защото все нови и нови се поставят, ту високо изкачили по скалите, ту чупейки се из клековете и смриката, или прехвърлили хълма, не може ни да ги намериш, ни да ги преброиш.

Знаменито летуване юбилейно! От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме. “Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се тълпят край нас, искат да ни помогнат, но не успяват и поради това, че и сърцето е препълнено с възторг, с обич и думите са слаби, слаби!

През очите на въображението, те за мен са същите от революцията, същите от гилотината, а сега идат с учетворени сили отново в кошарата на Витлеем, да видят с очите си, че „Той не умира”, че „те не умират”, защото ако българските богомили станаха за света „катари, бугри, албигойци, патаренди” и всяка свежа кръв в сърцата на тия, които жадуваха за правда; измряха, но днес Пак идат със същата жар и обич, да вземат новото семе и го посеят в света.

„Жана д’Арк”, вика една французойка и ме прегръща през рамото от радост; всички виждаме привидения от миналото, и самички им вярваме... Па кой знае, дали са само привидения!

Най-после се изкачваме на Елбур, гдето ни срещат с развети бели кърпи, с прегръдки и целувки. Настаняваме ги по палатки - специално за тях приготвени, ушити и импрегнирани от наша майсторица Елена. Някои от гостите си носят малки палатчици, колкото за един човек. Измъкват някакви дълги торби, които ще им послужат за легла. Тъкмят се да се мият, преобличат, но ние ги завеждаме - братята към мъжката баня, сестрите -към женската. Сега те работят под пълна пара. Пренесли сме доста сухи дърва при тях, а те сами да си прибавят под високия бойлер. След един час, ела да ги видиш дали са същите хора - измити - лъщят; извадили свежи дрехи, те са и натъкмени. Влизат в палатките си за малко, и ето ги, като жерави се изкачват по стръмната пътека към Учителя. Ние всички сме там - те застават на площадката пред палатката му - светли, радостни. След малко Учителят идва при тях. Същите дрехи - бели, гълъбови, само една малка промяна - пригладил е косите си с водица...

Проста среща-без викане, без шум, без Жана д’Арк... Той е сериозен, простичко, сякаш среща стари приятели - така жените, така мъжете. Но от към французойките се изстъпи слаба жена, коленичи, издигна очи и ръце към него и извика: „О, mon Maitre! Mon MaTtre!” [(фр.) - О, мой Учителю! Мой Учителю!]. От очите й текат сълзи. Тя ги не спира. Всички наоколо плачем. Той веднага й помогна да стане. Разотиват се по палатките. Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане. Не, не, това стана след като обядваха. А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie!” [(фр.) - O, има много вода, вода моля]. Но някои от нас знаят повече от Jeanne d’Arc [Жана д’Арк], и от Санчо Панса и влизат в разговор с тях. Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му. Веднага им предложи да ги учи български. И, о, чудо! Фини пръсти носят тетрадки и моливи. Грациозни фигури - мъжки и женски, нареждат се в полукръг и отсреща им изгорял, опечен, цял опечен от слънцето, почва с азбуката - “Pas beaucoup difference!" [(фр.) - Няма голяма разлика] Ами после граматиката, ужас! Това наше „р” (г) и това наше „ъ” широко, или ер голям в средата на думата, не можаха, и не можаха да изговорят. Един е почнал да учи български още от Париж... Съставя си цели изречения, повежда малък разговор. Той се казва Toni Belmen [Тони Белмен], но „р” българско и „ъ” не му се удават и това си е!

О, те сами молят брат Боев “encore” [(фр.) - още] и той им определя ден и час. Латвийците са вече отишли много напред. Та те вече няколко лета учат български. А тези латвийци и естонци говорят санскритски език. Без съмнения, защото говорът им не прилича да е нито английски, нито френски, нито немски. Не, това е особено нещо. А как пеят тия латвийци! Те си имат свои национални песни, що нито руската, нито немското владане не са заглушили.

Дошли са и две още от най-горния север - шведка и холандка. Те са художници expressionniste [(фр.) - експресионисти]. Едната се опита да нарисува образа на Jeanne d’Arc, но никой на света не може да убеди никого, че тези два образа си приличат. Не вярвам същинската Орлеанска дева да е толкоз ъгловата, или просто “ugly” [(англ.) - грозен, -а], както казват англичаните.

Действително, французойките са обаятелни. От облекло, до усмивка и поглед, походка пълна с грация, а говор, дикция - очарователни! Славата на френския език не е измислена, не е проста хвалба, не! Ний трябва да учим френски език, за да придобием и ние малко нещо от тяхната грация. Но как са пестеливи те, не питай! Веднъж до край моята палатка, застанали една голяма група французи и дълго се разправяха за нещо. Упазил ме Бог да им разбера нещо; едничкото що разбрах, че се отнасяше за “soixante leva” [(фр.) - шестдесет лева]. Дълго, дълго се разправяха, и по интонацията на гласа се разбра, че не дойдоха до мирен извод. Слушала ги една моя съседка по палатка, че трябваше да я питам... Този от мъжете, който им беше „каса”, не може да разбере за какво са употребени тези „soixante leva”, а и другите отричаха да са искали пари от него за каквото и да е било... Те не си купиха нито халва, нито мекици. Но ние пък ги черпехме и богато авансирахме за едно наше гостуване там... А латвийците не така, о, не така. Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат Йосиф пържеше в големия каменен заслон.

Спестовни, даже оскъдни са и шведката, и холандката. Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях.

Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия]. Тя долетя при нас от Германия, от Goetheanum-a на Steiner [Гьотеанума на Щайнер - главната сграда в школата на Рудолф Щайнер]. Долетя с тънки, копринени одежди - розови, бели и сини. Разкошни бяха тия дълги и широки рокли с дълги ръкави, широки също така. Почти дрехите са некроени - съединени платна, и - коланче. Тя се опита да ни представи игрите от Goetheanum-a, и мисля, че ако човек научи тия игри, или веднага ще стане йога, или ще се измори до смърт и ще легне да спи.

Но изви се буря, Рилска буря - безпощадна, всепроникваща, ужасна. Emmi я хвана чисто българска хрема с всички нейни подробности. Отгде ме видя Учителят и ми рече: „Дайте й дрехи”. И аз, като кума на кръщелничето си, й занесох един вързоп с шал, трико, шапка, чорапи, все от остра вълна (такива имах) и така облякох мистичната танцьорка... Ха играй, мисля си, с тия козиняви дрехи, ще те видя на какво ще ми заприличаш!

Моето кожухче хвръкна върху гърба на най-фината парижанка. Така облечена, тя не изглеждаше вече „фина”. Действително, дрехите могат да хвърлят своето отражение.

Вечерни огньове - звездно небе. Орион се оцъклил над нас, гледа що ще правим при този вятър. Ние се увиваме в палта, шалове, одеяла; обикаляме огъня, простираме ръце към него и се топлим. Учителят е при нас. Той слуша песните и леко, ритмично поклаща крака си, обут в бели чорапи и леки сандали. А ние, пеем ли, пеем нашите безброй хубави песни, и вятърът се опитва да грабне одеялата ни и ги хвърли в Елбур.

Екскурзии по върхове и долини. А чужденците си носят и леки фотографски апарати. Нашите също имат своите си. Снимки на отделни групи, снимки на всички, освен на дежурните готвачи, водоносци и пазачи на палатките. Дежурство се пада на всички. Латвийците се изредиха, сега пък-французите. ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи. Празни ги натоварват на лодката, що направи Боянчо, напълнят ги там, нареждат ги пак в лодката и там, срещу кухнята ги изваждат, за да ги отнесат горе до готварските казани. Разбира се, след като свърши обяда, cher soeurs et cher freres [(фр.) - милите сестри и милите братя] ще омият казаните на определеното място, за да бъдат в изправност за утрешните нови дежурни.

Уроците при брат Боев вървят почти без прекъсване, но все пак много работа има. Учителят е държал беседа на Молитвения връх; неделно време на площадката пред палатката си. Преводачката слуша и едновременно превежда на френски. Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.

Вечер, тръбата свири - всички до казаните. С дълбока черпалка, кой колкото иска вода. Власите са донесли и пощата - има и за нас, и за чужденците. Радват се, четат, споделят; пращат и те своите писма.

Toni Belmen след неделната беседа вчера, държа реч на български език... Съвсем сериозно; шегата настрана! Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада. Той благодари на Учителя cordial - сърдечно. Той се радва на новия живот, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество. И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога! Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на живота му. Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна.

На гимнастичните упражнения, те се представят добре. Никакви пресилени движения, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия. Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото гърлото пее. Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.

След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори по естествена история (Борис); Томалевски по физика; някой - по астрономия - за новите открити мъглявини и спирали, за дванадесетте спътника на Юпитер, що отвеки са съществували, а чак сега ги „открили”, за новите проекто телескопи, и пр. Една сестра изнесе доклад за „поезията в стария и новия завет в 2 части”. Какъв труд! Като пчела тя търпеливо е вадила медец от тия прастари цветя на мисълта! Някои не им се слушаше. - Ех, отживяло времето си! А някои се тълпяха да слушат жадно и към края се чуват гласове: „Да се отпечата!”. Други - „Това е за нас!”

А Боянчо, Драганчо, Гради и Димитър, все с чукове в ръка, лопати, тесли, лостове, все на работа около бивака.

Отиваме за дърва. Всички слизаме към първото езеро. Там някога е горяла гората. Само да ни отсекат дърветата и ние ще ги отнесем горе. Но лесно ли се носи „нагоре”? Цял подвиг е това. Но, ако сами не си донесем дърва, то няма да ни ги свалят от небето, я. Учителят, както винаги, е с нас. Собствено, днес не слизаме специално за дърва. Просто там правим гимнастиката си и просто нарамваме отсечените дървета. Някой се натоварил пряко силите си, друг - влачи кпечка-клонче, но Учителят носи дълго плътно дърво, ходи изправен и никъде не почива. Как няма да се натовариш и ти! Изнасяме дървата горе и ги натрупваме на висока грамада. О, не ще ни са много - подир два, три дена, пак слизай и се нарамвай нагоре. И латвийците, и французите носят. Първите - като бели брези - високи, стройни, вторите, вторите - не мога да намеря сравнение. Ако първите са бели овце, вторите са черни шилета. Но и едните, и другите - уморени, задъхани, и пот шурти от челата им. После се къпем, перем, по определените места, и дордето изсъхнат дрехите, събираме се да четем и весело да си разправяме за разни случки в планината.

Докарват дини, пъпеши, даже грозде. Но дините са велико благо за човека при августовските горещини. Чужденците не могат да им се наситят. О, но тях, или ги няма, или са в оскъдно количество.

Но всред най-приятното спокойствие, неочаквано, изведнъж гръм! Война! Пръв си отиде алжирският годеник. Почна слизането. Изпратихме го с целувка и варена царевица. Той е весел, като че ли отива на банкет. Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи.

Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети. Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е. Влакът ги отнася далеч, далеч. Война. Страшно звучи. Немските момчета хич не дойдоха тази година. Ernst [Ернст] от Виена само писа, че нито крачка от Heimat [Хаймат], забранено, че много съжалява, много! Karl [Карл], болното философче, отдавна е оздравял, но и той не може да дойде. Нито Herl [Херл], нито Willi [Вили], нито Hubner [Хюбнер] - никой.

Също така тревожно си отидоха и латвийците. Scharlota [Шарлота] от Riga [Рига] просто се измъкна през Ромъния. Но, по чудо, всички здрави и живи се добрали до домовете си.

А нашият Рилски стан - полека лека свали огромния си екип, прибран за „бъдни добрини, за благи плодове”.

Какво ни чака? Европейският небосвод почерня. Земята се затресе от безпокойствие. Ще се решат ли така наболелите въпроси? Ще се оправят ли вековните бъркотии по света? Новата война ще роди ли мир? Ще се изясни ли небето, ако се пролее повече кръв, все повече и повече човешка кръв? Или трябва да мине и тя безнадеждна и страшна, за да се види какво може да роди човешкото безсилие.

Но Учителят казва, че иде Ново Небе и Нова Земя. Иде Ново Човечество. Бог е почнал преустройството на света, при действието на Божествения огън, при който материята ще се префини; всички ще чуят гласа на Бога и ще видят съществува ли Правда, Любов, Истина. Това, което иде в света е толкова велико, че всички ангели надничат от Небето да видят какво иде и какво става на земята. Изявяването на великия Господ се очаква с интерес от всички разумни и възвишени същества. Тия, в които съзнанието е пробудено, ще възприемат Божия огън и ще възкръснат.

 

Изгревът - Том 26

2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...