Jump to content

1938_07_20_2 Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли


Ани
 Share

Recommended Posts

Учителя е на Рила - езерата.

Спомен на Весела Нестерова

20 юли 1938

 

Весела Несторова (1909 - 2002) се запознава с Учителя още като дете - майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Специалност й е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г.

 

Спомен на Весела Несторова: Беседа на Молитвения връх на Рила

 

Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и благодарност през целия си живот. Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение.


Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.

 

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Весела Несторова

 

86. Беседа на Молитвения връх на Рила


Край изворчето, седнали около Учителя, слушахме често Словото Му. Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето."


В беседата същия ден каза:


"Езикът трябва да е твърд като камъка, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Четири струи трябва да излизат от езика. Сега всички усилия на невидимия свят са да поправят човешкото сърце. Доброто е дошло в света, да се бори със злото. Да си добър е, да се бориш със злото. Турете доброто във вас на фронта и му помагайте. Тъй ще сте добри. По количество злото и доброто не са равни. Против един добър се опълчват хиляда зли души. Но силата на един добър е равна на хилядата и понеже доброто е умно, първо срещне първите петстотин и ги бие - дели ги и ги бие. Ако имате на страната си един ангел, силата му е равна на 150 000 лоши души. Една добра постъпка прави хиляда лоши на пух и прах. Всяка мисъл е посланик от Бога, зад нея е великият свят, който никога не сте виждали и ако го видехте, никога не бихте се върнали. Не търсете единичната любов, в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието. Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина."


Тези са някои от силните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г., в 5 часа сутринта на Молитвения връх.


(Забележка: Беседите на Учителя на Рила от 12 юли до 21 август 1938 г. са публикувани в томчето "Двигатели в живота". София, 1938.)


Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и благодарност през целия си живот. Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение.


Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.

 

 

Изгревът - Том 24

86. Беседа на Молитвения връх на Рила

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...