1938_12_30 Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 30 декември

[Ани]

Разговори с Учителя през на 30 декември 1938 г.,

записани от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

1. Спомен на Ана Шишкова: Човешката инсталация

2. Спомен на Ана Шишкова: Вътрешната организация

[Ани]

Спомен на Ана Шишкова

 

24. Човешката инсталация

30.ХII. 1938 год.

При черната дъска. Всеки е двоен: невежият (гърба), инволюирал, ученият (лицето), еволюирал Едно лице слязло надоле, станало гръб. Лицето говори, ще учи задния. Задният мърмори, казва, че изгубил всичко; ти го утешаваш. Той, като разбере, ще тръгне - то е страданието.

(Учи­телят чъртае и ни говори.)

Всеки ъгъл е център на примирение, (фиг. 1)  

      Движение, (фиг. 2)

Трябва да излязат нагоре (фиг. 3). Назад не можеш да се обръщаш.

Слезли. Тесният път е перпендикулярен. Един по един вървят. Трябва да се мине през тяс­ното място, за да излязат нагоре. Едно лице, като слязло долу, станало гръб.

Като минеш през тясното място и отиваш вече нагоре, оти­ваш при Богатия и Той ще ти даде колкото ти е любовта.

Големият човек, дето се е смалил (фиг. 4). Ще слезеш при бедните, ще станеш като тях, за да ги разбереш.

За да си справедлив, чъртай изправени успоредни чърти, навсякъде еднакво дебели (фиг. 5). Упражнение трябва. Тънки ли­нии е колебливо.

Напиши хубаво писмо по форма, съдържание и сми­съл. Пиши с уважение.

        (Фиг, 6) Тъй пише, кой­то мисли за себе си, който не е ликвидирал с миналото. Ликвидирай с миналото!

Сега какво си? В небето бяхте гениални. Причината е във вашата инсталация - тясна е, не можете да дадете. Някой има широка инстала­ция, пък няма какво да даде.

Любовта ни към Бога дава здраво тяло. Изменете отношението си към Бога и тялото ви ще се преустрои. Любовта, чувствата, постъпките строят. За 7 години се преустроява тялото.

Да съзнаваш, че природата, каквото върши, за тебе го върши, а тя да съзнава, че ти за нея работиш. Главата работи за тялото, а тялото - за главата.

Щом вървиш по пътя на Любовта, каквото и да ти се случи, е за добро. Невъзможно е страданията да се отделят от радостта.

Луд - значи лута се, не разбира нещата, сблъсква се; тогава ще тръгне по права линия, без противоречия, разбрал е противоречията.

Ял си топла храна и веднага пиеш студена вода - свили се капилярите, влезли неорганически вещества в тялото, образува се триене и се чувствува болка.

Сокът минава през тънките черва в кръвта, Обхода да има човек. Посрещни гостенина добре!

В постъпките ще го оценят хората, като се е научил от добрите книги с хубаво съдържание. А от хубавата подвързия на книгите повече пари ще взе­ме.

Приятел е, който и съдържание, и подвързия има.

Идея, с която дружиш, ти е приятел.

Което обичаме, искаме да му седнем на гърба. Щом съм на гърба на ко­ня, аз обичам коня; щом сляза, конят ме обича. Земята ни обича, ние я оценя­ваме. Дето е умрял човек, цветенца ще поникнат и цъфнат, извор ще извре. Онова, което Бог е създал, е разумно.

Може някой да има хилаво тяло, а силен ум. И да има противоречие, има разрешение само с любовта си към Бога.

Ако не ти е дал баща ти наследство, имаш въз­можност да се повдигнеш. Природата ни лишава от ед­но благо, за да ни даде по-хубаво нещо.

На плоскост не е хубаво да се живее, добре е да  има надигнато място (фиг. 7). физическото поле е едно равнище, после влизаме в духовния свят.

 

 

Изгревът - Том 17

24. Човешката инсталация

[Ани]

Спомен на Ана Шишкова

 

26. Вътрешната организация

Продължение на разговора от 30.XII. 1938 год. При черната дъска.

Красивият строеж, красиви линии. Най-красива е тази крива линия: (фиг. 8), светлината пада най-хармонично. (Учителят начърта тези линии и гово­ри) По тази линия (за III чъртеж казва) безопасно се слиза, физическите закони като резултат на съз­нанието.

Всяко чувство е следствие на миналото. Хо­рата, за да се съберат, трябва да служат на обща идея. Трябва да има една школа за хармонично състояние.­

1. за да станеш капел майстор

2. да впрегнеш воловете

3. да носиш вода

4. столар да си

5. жетвар да си

6. да се биеш на бойното поле или градинар да станеш и ще израснеш, плод ще дадеш.

Ще дойде Любовта. Бащата да обича необичания. Обичай битото куче, не храненото. Този мършав, грозничък, да ги обичате! Организираният свят на Земята да организира неорганизирания с Божията Любов и ще дойде Божият мир, радост, веселие. Обичай в дома си необичаните, тях обикнете! Добрият да обикне лошия, умните да обикнат глупавите. И рече Бог: „Да направим човека по образ и подобие Наше" - да обича и да люби. Един път ще го любят, той ще обича, ще цени Любовта. Другия път той, любеният, ще люби, а другият ще оби­ча, ще го цени. Не може в едно и също време двама да проявяват любовта или двама да проявяват обичта. Ще сменят ролите си. Един път ще любиш, другия път ще обичаш. Любовта дава - любящият дава, обичаният възприема и благо­дари.

 

 

Изгревът - Том 17

26. Вътрешната организация