1937_04_17 Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 17 април

[Ани]

Разговор с Учителя на 17 април 1937 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

1. Спомен на Ана Шишкова: Знанието е сила, а смирението е знание

[Ани]

Спомен на Ана Шишкова

 

124. Знанието е сила, а смирението е знание

След беседата на 17.IV. 1937 г. (не съм записала къде е разговорът - бележка от Ана Шишкова)

Новото е да отидете вие в училището. Има трудни задачи да разрешава­те. Лесните работи за Бога не са лесни за нас. Които са в парахода, лесно ще се справите. Има да се справяте със смъртта. Един пехливанин ще ви хване - борба, трябва да го победите. Смъртта не обича светиите, че са като пастърма корави. В Рим апостол Павел се разтопи. При лошия човек ще станеш на вода, да не те хванат. Извади си краката от веригите! Научете закона на мекотата, стани на вода, той да се разтопи в нея.

Буда седял под едно дърво, да си почине. Голяма змия се приближила и той се смалявал. Не искате да се освободите някога. Не уповавайте на леда. Каменното сърце нищо не ползва. Трябва да омекне човешкото сърце. Послу­шал, не послушал, да се помолим - ако е навреме, ще ни се даде.

Знанието е сила, трябва да функционира. Смирението е знание. Да има­те по една торба с превръзки: памук, спирт. Наранени му чувствата - превър­жете сърцето му! Смачкали му вярата, надеждата, честолюбието - превържете го! Опасността е в отклонението. Въздухоплавателите всичко пред вид взимат. И ти отиваш на бойното поле. Да имаш мисъл - като хванеш богата[1], тя да спре. Като ти е силна вярата, Христос е с тебе. Като нямаш сила, не се бори, остави богата да мине.

 

[1] бога, буга (от тур.) - диал. бик. (Бел. М.И.)

 

Изгревът - Том 17

124. Знанието е сила, а смирението е знание