1937_03_20 Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 20 март

[Ани]

Разговор с Учителя на 20 март 1937 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

1. Спомен на Ана Шишкова: Реката Дунав

[Ани]

Спомен на Ана Шишкова

 

112. Реката Дунав

20.III.1937 г. На обеда

Да е Витоша още два пъти толкова висока - 4000 м. Еверест - 9000 м.

Пчелите в своя кошер жилят, на питата - не.

Ако водата от Черно море се влее в Средиземно, водата ще се само поповдигне. Сега времето е като на 20 април, 10 дни по-рано. Реката Дунав горе е текла, пак се е оттегляла все към юг. Всичките реки към юг се оттеглят. Ще дойде време да стигне до Стара планина. Дунавът е пристрастен - от бълга­рите взима място, на Румъния придава. Дунавът да не е граница. Дотогава бъл­гарите и румъните трябва да се побратимят. Някъде Дунавът да не е граница, но да е навътре в България, а границата - над него.

За да се канализира, пари иска. 400 000 000 долари се иска, да се канали­зира р. Мисисипи. От подземни газове 1000 деца и 50 учители пострадали и то в много голямо, хубаво здание. Във Вашингтон ветрове насипват масата на Председателя от разораното място на изсечените гори. Застрашава да се за­пусти, като Сахара. Не трябваше да се изсичат, да служат като преградие. Аме­риканците не мислиха, но сега първи урок има дават.

 

 

Изгревът - Том 17

112. Реката Дунав