1937_01_07 Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 7 януари

[Ани]

Разговор с Учителя на 7 януари 1937 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

Спомен на Ана Шишкова: Разумната хармония

[Ани]

Спомен на Ана Шишкова

 

  2. Разумната хармония

Един път, като се свърши обедът и станахме, Учителят се позапря на дво­ра и ние около Него чакахме да чуем какво ще каже. Той каза, без да Го запит­ва някой гласно:

- Бог е Вечна, Велика, Разумна Хармония, в която всички трябва да са наредени като нотите в ключа Sol. Такова обяснение давайте!

На 7.1.1937 г. се връщахме от молитвата в малкия салон. Учителят беше стъпил на третото стъпало и говореше нещо на няколко сестри. Помислих: да отида да чуя. Като приближих и поздравих, Учителят ми каза:

- Сестра, намерихте ли любовта?

Аз помислих, че да е в нас, тъй да сме я намерили, и детински отговорих:

- Търсим я, Учителю!

Сестра Балтова каза:

- Е, е, като е останало, та тепърва да я търсите, няма да я намерите!

Учителят ни продължи мило, както винаги:

- Щом я търсите... - и Си подаде ръката за целуване. Аз приближих с благоговение, целунах я и много се зарадвах. Същото сториха и вървящите след мене сестри. Сестра Катя Грива каза:

- Учителю, ами ние какво да правим?

Учителят посочи с пръст накъдето живее брат Боев и каза:

- Гледайте, гледайте какво прави брат Боев и вие това правете!

Всякога ще помня този ден!

 

 

Изгревът - Том 17

2. Разумната хармония