1935_02_03 Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 февруари

[Ани]

Разговор с Учителя на 3 февруари 1935 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

Спомен на Ана Шишкова: Времето на малката мисъл

[Ани]

Спомен на Ана Шишкова

 

II. тетрадка:

Из разговорите с нашия любим Учител

на Изгрева и на планината

Слушала сестра Ана Д. Шишкова

Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите.

39. Времето на малката мисъл

3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон

Един човек видял мишка в капан.

- Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро.

- А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал.

След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила.

Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие.

Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците.

Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градуш­ката. Значи страданието те пази,

На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъ­де конче, да се кача, да си почина" - си думал той. Стигнал турчин с кобилка и конче. Турчинът му казал: „Имам милост за кончето, я го поноси!" „Господи, защо тъй? - замислил се той. „Щом си закъснял, ще носиш кончето", му отго­ворил Господ.

Та, не пропущайте времето, случая - всяко нещо навреме.

 

 

Изгревът - Том 17

39. Времето на малката мисъл