Ани Posted December 5, 2014 Report Share Posted December 5, 2014 Учителя организира събора, 1936 г. След възстановяването си на Рила от парализата, получена при побоя, нанесен му през май, Учителя слиза в София на 14 август 1936 г. На 19 август на Изгрева се провежда събор на Братството, на който присъстват много хора от страната. Учителя изнася беседи. За събора може да се прочете в спомените на Елена Андреева. 1. Спомени на Елена Андреева: Възкресението след побоя Тъй като споменът на Елена Андреева е доста обширен и включва голям период от време - ето конкретно за събора: (Е.А. - Елена Андреева, В.А. - д-р Вергилий Кръстев) Е.А.: След като се върна Учителят беше здрав, разположен, грижеше се за всичко, за уреждане на събора и т.н. И стана един тържествен събор. В.К.: Това е 1936 год. Е.А.: 1936 год., да. Един богат събор стана. Щото всички като знаеха, че Учителят е бил в това състояние и много народ дойде на него събор. В.К.: Хем да го видят, хем да го чуят. Е.А.: Да Го видят и да Го чуят, че е здрав, че говори, че е разположен, че не е вече болен, да не повтарям. В.К.: И съборът се състоя през август. Е.А.: Мисля, че беше в средата на август. Една седмица събор, както си беше. Бяха дошли от провинцията, бяха си сложили палатки вън от нашия салон, така встрани. Нали видя така в снимките, където са си правили палатките. Помен нямаше от това, което беше. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted December 5, 2014 Author Report Share Posted December 5, 2014 Спомени на Елена Андреева 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА (Е.А. - Елена Андреева, В.А. - д-р Вергилий Кръстев) Е.А.: Казвам: Цялото Братство не можа да направи една стая за Учителя, така едно жилище както заслужава Той. Не знам защо, но така стана. В.К.: Чул съм и едно изказване: „Да не ми завидят". Е.А.: Не е ли така? В.К.: Нямаха отношение. Е.А.: Какво ще завидят. В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства. Е.А.: Аз, казвам го. В.К.: Значи братята по-добри условия на жените си създадоха отколкото цяло Братство на Учителя. Е.А.: Ами виж бе, нямаше къде да си омие ръцете. В.К.: Къде си миеше ръцете? Е.А.: Виж, стаята нали знаеш как е? Горната стая. Нали имаше стъпалца, които водеха нагоре. Там Учителят отваряше, взимаше, или си ги миеше в леген ръцете, или с нещо, ако някой Му полее с кана да ги оплакне и направо в другия двор отиваше. В.К.: Нямаше умивалник? Е.А.: Нямаше. В.К.: А водата откъде си носеше? Е.А.: Водата в стомничка. Той си носеше вода в стомничка. В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?" Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка? Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше? Е.А.: Кой? Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше. Например последната година на Петровден Той получи пет ризи. Да. Все така, подаръци много. Носеха Му приятели. Ами виж на колко хора е спасил живота. На колко хора е помогнал. На колко хора е услужил. Кой можеше на Него да не услужи? То беше невъзможно. И най-големият тъпак да е, пак ще му трепне сърцето. В.К.: Значи обувки и долно бельо всичко Му се носеше. Кой се занимаваше с прането на бельото? Е.А.: Василка. Василка Иванова. Тя беше една сестра от Айтос, която дойде на Изгрева, когато вече трябваше да живее до Учителя, тя се грижеше за Него. И то беше един сутерен нейната стая. Тя там живя - в сутерена на ул. „Опълченска" 66. В.К.: Тя откъде идва, от Айтос? Е.А.: От Айтос идва и тя Василка, тя Му переше. Е, и на мене е давал да пера. И аз съм Му прала дрехи. В.К.: Перяла си, гладила си. Е.А.: Да разбира се. Не, знаеш ли, че на мене кои дрехи даде? Тези дето го биха. Щото това е карма с Него. Да си плащам кармата. Да. Ами случайно ли ще ги даде на мен? В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя. Е.А.: Да, аз така мисля. В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя. И като отива до Царя, като се отбива той при него, той му се сърди. Как да каже, с какво право, та това е Цар, не може ти царски думи да ги плещиш насам и натам. Ех! В.К.: Сега си спомням, че вие ми разказахте, че тогава Цанков трябвало да бъде назначен министър ли какво, що и как? Е.А.: Не, не Цанков по-рано беше министър. Но като беше министър, той беше против Учителя и против Лулчев разбира се. И чакай как беше сега там работата? В.К.: Те трябвало да назначат някого, а Учителят казал: „Всякакъв друг министър да назначиш, но не и Цанков". Е.А.: А-ах, виж Учителят казва на Лулчев: „Кажи на Царя, когото иска да постави за министър-председател, но само не Цанков!" Е сега това нещо. ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя!" И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи.После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше? А, какъв ден беше? Мисля, че го имам някъде записан. В.К.: И после как се развиха нещата след побоя? Е.А.: След това знаеш какво направиха? Понеже Лулчев имаше един приятел, който беше началник на тайната полиция в София. И той сега с всичкия си акъл, хванали го, нали? Укриха го веднага. В.К.: По чие настояване, на Лулчев или на кой? Е.А.: Не знам, не мога да кажа. Не мога да кажа, защото аз тогава не бях вече във връзка с него. Аз макар, че се карах с него после. В.К.: Хващат го този, който е бил - побойника. Той един ли е бил или двама? Е.А.: Един. И той като го хващат водят го при Учителя, да иска извинение. Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията. Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали? Има начини. А той? Аз още тогава се ядосах затова. Викам язък му за всичкото. Да му дадат на ръце нещо да разбере. А пък вероятно е от Цанков пратен. Защото е цанковист. Този младеж беше цанковист. Да, цанковист беше. На Гради е бил началник, такъв поручик. В.К.: И какво става? Идват и го докарват при Учителя. Е.А.: Докарват го и после го пускат. В.К.: Да иска прошка. Е.А.: Да, да иска прошка от Учителя. Учителят мисля, че му казал: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости!" Нещо, което ми направи впечатление. В.К.: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости" Е.А.: Бог, не демек да се моли Бог да му прости, защото не се бие такъв човек. Не се бие и Той носи синьо тука по главата. В.К.: Как се развиха нещата по-нататък? Е.А. Ами след това още до вечерта посиня тук. Около очите. В.К.: Кръгове ли бяха, сини кръгове? Е.А.: Не доста, цялото лице синини. В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа? На дясна ръка, десен крак? Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден? Една седмица? Е.А.: А не, по-късно. По-късно, много по-късно. То беше рано, в началото на месец май, а пък ние тръгнахме за Рила на 9 или на 10 юли. В.К.: А през това време Той четеше ли лекции или излизаше, или стоеше затворен в стаята? Е.А.: Четеше, на 6 юли и 8 юли 1936 год. В.К.: Можеше ли да говори? Е.А.: Много бавно. Бавно излизаха думите. В.К.: Говора Му, фъфлеше ли? Е.А.: Малко. Малко фъфлеше. В.К.: Значи засегнат е говорния апарат. Е.А.: Засегнат говора и после беше засегната и дясната Му ръка. Той не се хранеше с дясната ръка, хранеше се с лявата. Понеже ние бяхме всеки ден поканени да ходим на обядите използвах случаите, когато Учителят е на обед винаги да ходя, защото жал ми беше, много ми беше мъчно. Но през цялото време е идвал на Паневритмия. През цялото време. В.К.: Играеше или стоеше? Е.А.: Играеше. В.К.: И влачеше ли си крака? Е.А.: Влачеше си. Отначалото не, но после - да. В.К.: Почна да влачи и десния си крак, и дясната ръка не можеше да я вдига. Е.А.: Не можеше да я вдига, да. Не можеше да си вземе лъжицата да яде. В.К.: Ами кой Го обличаше? Той не може да се закопчава, не можеше да се облича? Е.А.: Ами вероятно Савка Му е помагала. Савка Му е помагала, защото когато тръгвахме на Рила и аз разбрах, че Той не може да се преоблича, тогава още като пристигнахме там където е горе на реката, ние останахме там. Аз казах: „Савке, хайде да помогнем на Учителя". И така направихме и изправихме се двете една до друга, помогнахме Му и така. В.К.: Да се преоблече. Е.А.: Да се преоблече, да. В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи? Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила? Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече. Но винаги излизаше пред палатката си, там имаше този стол, такъв плетен стол. Там сядаше, аз Му слагах, те не разбраха, че са мои одеала, иначе щяха да ги направят 20 едно до друго, за да бъде тяхното отгоре одеало. В.К.: Тяхното отгоре над другите? Е.А.: Не, ама не разбраха, че те мислеха, че са одеала на Учителя. И затова останаха така. Аз имах един козяк. Слагах го него. След това слагах едно синьо одеало и така. Те не знаеха чие е, пък какво от това, сега все на някого дрехите ще бъдат там. Разбира се, че аз ще се погрижа за моите дрехи и да ги съхранявам. В.К.: И Той излизаше, така седеше пред палатката, така ли? Е.А.: Седеше на стола пред палатката. В.К.: Но не говореше. Е.А.: Всичко се интересуваше какво става, кой дохожда, интересуваше се за живота на целия лагер. В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи. Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво? Беше много хубав ден. Два дни преди да тръгнеме. Излезе Учителят, сложил си шапката, сложил си обувките и бастуна, и излиза пред нас там, дето бяхме ние. Пък ние имахме две палатки. Една за мен и за Паша, и другата беше Савкина. И Учителят излиза и ние се радваме, че Учителят излиза и това, и Той каза, че ще отиде на изворчето. И ние се радвахме, че значи проходи. И наистина отведнъж, за един месец. В.К.: Значи отведнъж, защото аз съм виждал снимки, как се вече движи около изворчето. Е.А.: Да, да. Ами здрав си беше. Той беше вързан до малко време. В.К.: Колко дена стояхте там, един месец ли? Е.А.: Не, почти един месец стояхме. В.К.: И след като направи тази историческа обиколка около изворчето прибрахте ли се веднага или как, държали лекции? Е.А.: Коя обиколка? В.К.: Той нали отива на изворчето. Нали отидохте, връщахте се. След това той държа ли лекции? Е.А.: Не, не говори! Той тогава, в това състояние като беше, не говори, но като се върнахме на Изгрева държа една беседа, „Да им дам живот". В.К.: След това Той се връща. Учителят е на Изгрева. И сега Той чете ли лекции тука? Е.А.: След като се върна Учителят беше здрав, разположен, грижеше се за всичко, за уреждане на събора и т.н. И стана един тържествен събор. В.К.: Това е 1936 год. Е.А.: 1936 год., да. Един богат събор стана. Щото всички като знаеха, че Учителят е бил в това състояние и много народ дойде на него събор. В.К.: Хем да го видят, хем да го чуят. Е.А.: Да Го видят и да Го чуят, че е здрав, че говори, че е разположен, че не е вече болен, да не повтарям. В.К.: И съборът се състоя през август. Е.А.: Мисля, че беше в средата на август. Една седмица събор, както си беше. Бяха дошли от провинцията, бяха си сложили палатки вън от нашия салон, така встрани. Нали видя така в снимките, където са си правили палатките. Помен нямаше от това, което беше. В.К.: Сега Той като се върна държа една лекция. Държа ли беседи, лекции? Е.А.: Продължи да държи. Той държеше. Но когато стана скандалът с Ричка и с Белеви, тогава Той пак престана. И до края на годината повече от месец и половина не говори. В.К.: А при Него идваха. Е.А.: Да, Той си беше тук на Изгрева. В.К.: На разговори. Е.А.: На разговори да, но Той не говори! Това беше наказание на Школата, че ученици от Школата не знаят да се държат като ученици. В.К.: Кога започна след това да говори? За Нова година ли? Е.А.: За Нова година. Да, на Нова година почна. В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа? Е.А. Само един път или два пъти. Не сме чакали всяка година. В.К.: Но и държеше ли Слово така на Нова година? Точно срещу първи януари? Е.А.: Малко. Той си държеше на беседите и на Школата. Учителят не му бяха важни тия външни неща като дати и празници, които за нас са някога важни. А гледаше Школата да я бъде. В.К.: Искам друго да питам. Ами за Коледа, тоя празник празнувал си се е? Е.А.: Празнувахме го. В.К.: Бъдни вечер. Е.А.: На Бъдни вечер се събирахме. Понеже нали народа го празнува всеки в дома си. Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше. И Симеонов ще отиде с цигулката в салона. Които отидат и всеки донесъл по нещо, ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите. В.К.: Празниците на Школата - 22 март. Е.А.: 22 март. В.К.: После Петровден, рождения ден на Учителя. Е.А.: Ами знаем кога е роден. В.К.: Той как го възприемаше така? Е.А.: Ами Той даваше така общ обед. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души. В.К.: Е, как протичаше един Петровден? Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи. В.К.: Паневритмия? Е.А.: О, да. Обезателно. В.К.: Как протичаше един ден от сутринта? Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или приема в стаята Си. Забележка на редактора: Според писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати:1. На 24 юни 1936 год. на Изгрева Учителят е дал следното мото:„Любовта носи живот; Мъдростта носи светлина; Истината носи Свобода.Служи на тях."/Свещеният подпис на Учителя/2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете". Направени са снимки с братя и сестри.3. От 10 юли до 14 август 1936 год. сутринта Учителят е на Рила.4. 14.VIII.1936 год., 9 часа преди обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева.5. „Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага."Август, 14.1936 год., Изгрев./Свещеният подпис на Учителя//От тефтерчето на Савка/:6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря"Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни.7. На 19 август първа съборна беседа на Учителя назована „Вяра". Отпечатана в томчето „Да им дам живот", София 1936 год., като заглавието е променено от „Вяра" на „Да им дам живот".8. Следва скандала с Белеви и Учителя преустановява да слиза и да чете беседи и лекции.9. Савка Керемидчиева му поднася тефтерчето си и Той написва следното:The Mighty. Y am presence./Свещеният подпис/, 3 ноември, вторник 1936 год., Изгрева.Което на български означава:Мощният. Изгревът - Том 9 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now