Jump to content

1936_08_14 Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.


Ани
 Share

Recommended Posts

Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерата,

слизат от Рила

 

След пълното си възстановяване на Рила, Учителя решава да слезе в София и да организира събора през 1936 г. Това са описали в спомените си Елена Андреева, Пеню Ганев

 

1. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година

 

На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?" Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера!" Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му. Той слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно. Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече!" Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него. Останах горе при палатката Му да приготвям вечерята.

Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е?" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие.
Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия. Те дори останаха да летуват горе при езерата. Бяха пет сестри. За тях това бе един изпит. За всеки нов човек, който идваше при нас беше изкушение тази гледка около Учителя. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя.

 

 

2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937

...на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.

 

 

3. Спомени на Елена Андреева: Възкресението след побоя

В тези спомени, авторът на Изгревите е поместил записки на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче където са отбелязани следните дати:

 

Забележка на редактора: Според писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати:

1. На 24 юни 1936 год. на Изгрева Учителят е дал следното мото:
„Любовта носи живот; Мъдростта носи светлина; Истината носи Свобода.
Служи на тях."
/Свещеният подпис на Учителя/

2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете". Направени са снимки с братя и сестри.

3. От 10 юли до 14 август 1936 год. сутринта Учителят е на Рила.

4. 14.VIII.1936 год., 9 часа преди обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева.

5. „Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага."
Август, 14.1936 год., Изгрев.
/Свещеният подпис на Учителя/

/От тефтерчето на Савка/:

6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря"
Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни.

7. На 19 август първа съборна беседа на Учителя назована „Вяра". Отпечатана в томчето „Да им дам живот", София 1936 год., като заглавието е променено от „Вяра" на „Да им дам живот".

8. Следва скандала с Белеви и Учителя преустановява да слиза и да чете беседи и лекции.

9. Савка Керемидчиева му поднася тефтерчето си и Той написва следното:
The Mighty. Y am presence.
/Свещеният подпис/, 3 ноември, вторник 1936 год., Изгрева.
Което на български означава:
Мощният.

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Елена Андреева

 

Побоят върху Учителя през 1936 година

 

Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.

Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона.

През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично. Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота. Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш?" Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение. Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя. Но това зависи от характера на човека. И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани.

През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".

След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка.

Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя. Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине. Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло. Той беше роден в 1864 година и през 1936 година е бил на седемдесет и две години. Той имаше нежна конструкция и аз се чудя как издържа на побоя. Той дълго време носеше синини около очите и по лицето си.

Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство. Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него. Аз не съм присъствувала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му е подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му.

В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.

Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него. Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него.

Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя. По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка. Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.

Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината. Казах му всичко и се скарахме с него. Карах се с него и го питах, като са го хванали този побойник, защо не са го попитали кой го е изпратил. Лулчев мълчеше за това. Всички бяхме сигурни кой го е пратил. Но все пак, трябваше да го разпитат, да има протокол за разпит, да има подписи и доказателства. А дали са го разпитвали, а не са ни казали - може и така да е. Но беше люта караница с Лулчев. Само аз можех и смеех да се карам с него. Друг никой не смееше дори да го погледне накриво. Той имаше сили и умение да се справи с всекиго. Но с мен той се държеше по друг начин, аз правех изключение от останалите. За това си има причина. Тази причина спада като изповед в друга моя тема за разказване.

Така, побоят беше през месец май, но през юни всички забелязахме, че Учителят, като прави гимнастика, не си вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.

Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше.
Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила". Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление, което при други случаи се предхождаше от продължителна подготовка. За да се изнесе цялото Братство, с толкова много хора, заедно с техния багаж и продукти за едно летуване около месец, бяха необходими, освен организация, но и хора, които да я приложат. Ние имахме опит и знаехме какво да правим и кое след кое следва да се направи. Имахме и опитни братя за това. А всяка една от сестрите знаеше своето си място и задължение. Но в този случай - само за един ден и една нощ приготвихме всичко. На "Изгрева" никой не ядеше и не спеше. Всички се движехме в пълен порядък и съзнание, че трябва да се изнесем на Рила колкото се може по-скоро.

Всичко бе готово. Трябваше да тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка. Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим.

Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен. Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг път. Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко. Когато стигнахме до реката горе, тогава аз казах на Савка: "Савке, няма какво да се мотаем и да чакаме. Хайде да помогнем на Учителя да се преоблече". И Му помогнахме. Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича.

Вървим по пътя. Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре.

Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи. Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак. Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност.

Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече. Донесоха Му топла вода и измихме краката Му. Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво.

От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов.

Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?" Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?" Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката, след това излизаше от нея. Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци.

Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя.

Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко!" Ще Го подхване нежничко. Ще Му каже нещо. Ако е легнал Учителят, ще седне до Него и ще Му подложи възглавничка под главата. Аз виждах едно синовно отношение, едно нежно отношение към Учителя. Никой не е бил така грижовен към Него, както
Неделчо Попов.

Учителят трябваше да се храни. Ние решихме да не се храни от общата храна, готвена в големите казани. Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни. Освен това, зъбите на Учителя не бяха много в ред след побоя. Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше.

Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх. Обикновено отивах до билото, посрещах изгрева и се връщах, а Учителят излизаше по- късно от палатката Си. Много пъти по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите. За Него беше далеко и невъзможно да се качи. Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката. Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата.

Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава. И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.

Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка. Приемаше ги. Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец.
На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?" Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера!" Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му. Той слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно. Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече!" Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него. Останах горе при палатката Му да приготвям вечерята.

Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е?" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие.
Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия. Те дори останаха да летуват горе при езерата. Бяха пет сестри. За тях това бе един изпит. За всеки нов човек, който идваше при нас беше изкушение тази гледка около Учителя. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя.

На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?" Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче. Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята. Много хубава беседа.

На първия съборен ден, след беседа, Учителят отиде на Паневритмия. След нея Той се ръкуваше с всички ни с двете Си ръце. Когато си подавахме ръката, Той се ръкуваше с нас с двете Си ръце. И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието. Това беше един голям урок за нас. Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.

Тази година -193 6 -  Братството бе подложено на голямо изпитание.

 

Изгревът - Том 1

Побоят върху Учителя през 1936 годинаЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Пеню Ганев

 

1936 година


2.II.1936 год., Равна
Сън: Сънувах, че съм на екскурзия. Там са братя и сестри. Отивам къде тях, ето Иванчо Антонов, Стоянка Илиева и други. Припомних си, че съм си забравил шапката някъде в гората, та се затекох и се върнах, на с голяма бързина, сякаш хвърках.
Времето полуясно. Слънцето грее. По Чепино, Витоша и другите планини наоколо мъгли лазят. Няма сняг отпреди Коледа досега и все топло време. Изненадва ме случаят, че в Равна можело да се мине зима без сняг.

11.II.1936 год., с. Равна
Сън: Сънувах, че съм във Водица. У Петър Иванов съм. Там са баща му и майка му. (Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр. А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствувамето ни и пр. Мъчно му бе на дядо Иван, защото Петър го е изгонил.



*


Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.
Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.
Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.

Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата. Аз си извадих камертона и ударяйки го да ми даде тон, едното крило се счупи, а в дъното се разцепи на две. Дойде при мен Георги Тахчиев, Иска да спим тук. Аз му казвам, че на прокоба някаква е и трябва да се пазя, защото съм сънувал, че ме хапала и съм разкъсал една усойница, като пепелянка - шарена и че счупването на камертона, и то е било сън и че тия сънища не са на добро. Трябва да се пазя.
Смени се картината. Намирам се в голямо здание, учреждение, кой знае министерство ли бе. Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и други
инструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя.



*


Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.
Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе. Аз го хванах и пуснах из отворения прозорец и то хвръкна и не се върна вече.

28.II.1936 год., петък, с. Равна
Сън: Намирам се в една хубава местност. Гора с хубави кичести дървета. Преди изгрев слънце е. Окъпах се в една река с дълбока вода, но хладка, не е студена, а топла. При мен са и други братя и след това отидохме на поляна с хубави кичести дървета. Зад мен, изобщо зад гърбовете ни, на запад - чудно хубава панорама с хубави долини, обраснали с хубави гори, а наоколо- височини, балкани, които дават още по-голяма великолепност на гледката. Слънцето току ще изгрее. Лъчите му се отражават високо в редките кълбести облаци и дават всеки миг чудни цветове на слънчевия спектър. Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си.



*


Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.

29.II.1936 год., събота, Тодоровден
Рано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.
Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим. По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам?" И започнах с ръце, отначало бе трудно, уж мъчно, но после свикнах. Викам си на себе си: „На сън съм хвъркал, а сега пък в будно състояние да си похвъркам." И хубаво си похвърках надолу, а после със Станю Ралев се върнахме нагоре, над камбанарията, и все говорехме.

6.III.1936 год.
От снощи времето бе към промяна. Тая заран бе облачно. Югоизточен вятър вее. Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически. В низините вали дъжд, а тук сняг. А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване. Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.

17.III.1936 год., вторник
От 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".
В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери?"



*


Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток.

25.III.1936 год., сряда
Полуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време.
Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща. Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня.

29.III.1936 год., неделя
Студен вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох. Вятърът бе утихнал и лунната нощ бе приятна.

30.III.1936 год., понеделник, с. Равна
Много хубаво ясно пролетно утро. Само на далечните хоризонти се забелязваха облаци, а иначе ясно. Слана паднала по земята, но денят ще бъде ясен, топъл.
Сьн: Сънувам, че съм при учениците в занятие. Внезапно влезе инспекторът, училищният инспектор, по име се каза Бръчков, обаче по физиономия бе човек с малко продълговато бяло лице, с бяла брадичка, мустаци и коса, разчесана наназад. Приятна физиономи. Влезе и веднага се залови на работа с учениците. Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.

31.III.1936 г., вторник
Сън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.
След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.



*


Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно. Четох от „Неемия" 4 - 5 глави.

1 .IV. 1936 год., сряда, с. Равна
Сън: Намирам се в непознато място, но знам, че съм във Водица, но Водица с друго разположение и постановка. Братя и сестри сме много събрани на едно място. Поканиха ни на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала вегетарианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица. С тях вървят и някои водичани. Запряха се. Трябваше да се реши една окултна алегорична задача с особни символи, които аз не разбирах. Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата. Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.

След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали. Малко ми е срамно, че не съм облечен както трябва. До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи.

Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен. Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс. Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват. Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро.



*


Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2. и 3.1V. т. г.

2.IV.1936 год., четвъртък
Сън: Намирам се в някаква печатница и имаше голям набор на коли, но върху какво се касаеше наборът за печатане, точно не съм запомнил. Зная само, че по набора на нещо се говореше. Имаше нещо и друго, обаче забравих.
Днес времето тихо, с ясно небе. Слана е паднала навред. Но предвещава топъл ден.

20.IV.1936 год., понеделник
На вечерашния ден трябваше да си замина за Равна, обаче сестра Думанова от гр. Троян поиска да живее в моята къща с наем 500 лева на месец, като ще ме кредитирла на лятос с 15 000 до 20 000 лева, за да си изкарам горния етаж, та тя да живее в него. Останах за 3 дни на 20., 21. и

22.IV., за да приготвя, измажа и очистя къщата и да преместим Еленка в нейната барака. Приготвих стаята още на 20.IV. и Еленка изми подовете и вечерта Думанова спа в моята къща, защото Иван и Васил й превозиха през деня багажа.

29.V.1936 год., петък
Сън: Намирам се в някакаво си здание каменно, голямо, но е в една долина. С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие.



*


Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.
Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта.




* * *


30.V.1936 год., събота
Сън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те са
негови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня.



*


Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).
От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.

31.V.1936 год., неделя
Хубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я. След това, по молбата на моми и момци, свирих около 2 часа и играха моми, момци, жени и мъже до вечерта.

1.IV.1936 год., понеделник
Денят още от сутринта се отличаваше с промяна. Чуваше се далечен тътнеж на земята от гърмежи за дъжд.
Обещал бях да отида днес в Губеш на събор, обаче гледайки мъглите, ветровете, облаците и разнообразната промяна на времето, се отказах да ходя в Губеш, като започнах да си пиша статистическите таблици. Към 11-12 ч дойде Василка Трифонова. Тя, Георги Божилов и братът й Йордан, отивайки за Губеш, Василка от горе - Доброглед, се върнала, защото видяла, че ще вали. Хлопна външната врата на училището и като излязох, видях Василка. Тя стоя чак до 5 ч следобед. Тя не е предполагала, че аз съм тук и завалявайки я дъждът, дошла да се подслони в училището и, намирайки вратата отворена, влязла и стоеше в коридора, кога аз излязох. Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук?" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.

6.VI.1936 год., събота
Ясен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.

7.VI.1936 год., неделя
Сън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо.



*


Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша.
Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали.



* * *


8.Х.1936 год., четвъртък
Понеже цяло лято не съм вписвал нищо в дневника си, затова сега реших вкратце само да впиша как прекарах лятото си. От Равна си отидох на 10.VI.1936 год. Като си отидох, на третия ден поканих квартирантката си Пенка Думанова да ми [даде] обещаната сума 15 000 лева, за да започна изкарването на къщата, горния етаж. Но тя отказа. Това ме огорчи много и аз й предложих да ми напусне къщата. Тя обеща, но това отлагаше и отлагаше. Аз, който си направих къща за живеене, спах 2 нощи в мазата, но там е хладно, нехигиенично. Даже и Учителят, още като стигнах, ме попита где живея сега, като Думанова ми е в къщата, и като Му казах, Той ми каза, че: „Не си умен, понеже къща правиш, а живееш в избата." И това го каза пред Думанова, за да се сети тя, но тя не ми напусна къщата.

На 12 Юлий, Петровден, потеглихме за Рила с братя и сестри. Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м. Пътувахме в хубаво време.
Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.

Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.

Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.

На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.
На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя.
На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.1Х. си дойдох в Равна. На 12.1Х. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорците

През м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.
На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.
Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.

5.Х.1936 год., понеделник
Сън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:
„Нима не може да оживее това конче?" Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.

7.Х.1936 год., сряда
Сънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.

8.Х.1936 год., четвъртък
Сън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване.

Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките. Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево, Темелко, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други. Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме. Тамо - наш лагер. Равна поляна. Къщи, бараки на разни наши хора. Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.

Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг. Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на лекотата, с която хвърча нагоре. Учителят гледа и говори на братята и сестрите.



*


Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът.
От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи. Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.
Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.

9.Х.1936 год., петък
Сън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри. Добре прекарахме така, във взаимно поучение и наставления.



*


Ясно утро след снощния дъжд и вапенето цялата нощ. Къде обед - полуоблачно и временно заваляване и разяснене. На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.
Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се реших
да прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля.



*


Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.

15.Х.1936 год.
Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч. околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата. Той се позасрами, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан. Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.

18.Х.1936 год., неделя
Сън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.
Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство.
След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.
Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.
През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.
Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.
Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.

23.Х.1936 год., петък
Сън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.
После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна. И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския проповедник в Бургас Методий Ж. Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява.

25.Х.1936 год., неделя
Сън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави. Казва ми, че ще отиде в София слугиня. Не обича училището. Аз се разярих и я набих хубаво. Но колкото я бих, тя стана още по-лоша и по-непослушна. Но уж Здравка, а тя била Атанаска Николова Станушева. Аз обсъждам в себе си що да направя. Видях, че с насилието си я отдалечих веднъж завинаги от себе си. Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги остават
без образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов.



*


Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден. Годечкият бирник дохожда да събира данъци, Трендафил. Но аз се боях, че ще ми пречат през деня да чета беседи, но те в учебната стая си бяха и само обядвахме заедно. За наряда аз се бях успал, и то не успал, а часовникът ми останал назад.
Душевното ми състояне е разнообразно, понеже минават разни недобри мисли в ума ми, но [със] светлината на Учителювите мисли съобразно Любовта. Мъдростта и Истината, аз ги пропъждам и в Божията любов всичко превръщам в добро. Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.

26.Х.1936 год., понеделник
Сън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи. Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без крака и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически.
След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци. Че уж на Христо Модев Верка (сега е моя ученичка в III отделение), и тя учителка. Но си взема за завивка едно палто. Аз я увещавам, че това е невъзможно, тя ще изстине с такава завивка. Имаше и много други познати учителки, но все сега мои ученички, с които заминавахме заедно.



*


Станах в 5 ч. Вънка шумеше като че вали. Вятър вее цяла нощ.
30.Х.1936 год., петък
Сън: Намирам се на някаква си гара в едни особни здания, непознати досега мен. Натрупал се много народ, войници, офицери, жени и др. Някакъв човек ще държи някаква си сказка - реч. Излезе по едно време един оратор, но пиян човек, иска да говори, но гласът му е прегракнал. Народът го слуша, но аз едва присъствувах на такава реч от пиян човек. Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме.



*


Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."
Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.
Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".

Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.

Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.
Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.

Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.
Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.
На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.

31.Х.1936 год., събота
Сън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.
Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.
Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.

1 .ХI.1936 год., неделя
Сън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия. Облечена с лятно палто. Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно.



*


Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н. Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч. Срещнах се с Манов. Той е нещо вътрешно недобре, нещо има, но не мога да схвана. Така ми се стори по зададените въпроси и отговори, които получих от него. Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението. Върнах се на стъмяване. Вечерях у Младенови, щото още от обед ме бяха предупредили. Вечеряхме тиквеник. Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.

Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.

2.ХI.1936 год., понеделник
Снощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.
Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.
Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори. Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за да
бъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания.



*


Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден.
В 5 ч дойде пощата. Но нема писмо от Еленка. Много се измъчвам за нея, какво ли става с нея, че ми не пише и нито резюмета вече ми праща. Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева.

4.ХI.1936 год., сряда
Понеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата. Прочетох едно резюме от 23.1Х. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията. Получих картофите, платих сиренето и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв. за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр. Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни безпокойства, задето забавила да ми пише. В 11 ч си легнах.

5.ХI.1936 год., четвъртък
Сън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни.
Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват. Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка. Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било срам от Учителя и друго едно негодувание против мен. Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.

7.ХI.1936 год., събота
Тая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч следобед. В 4 ч бях в София.
Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка. Вземах си едни галоши за 200 лева.
На стъмяване си отидох у дома си. До 2 ч разговаряхме с Еленка.

8.ХI.1936 год., неделя
Станах в 4 1/2 ч. Измих се и отидох в салона. Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.

9.ХI.1936 год., понеделник
Станах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.
Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено. Вземах си билет за втори автомобил. Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна. През целия път пях песента „Да имаш вяра" от Учителя. С пристигането си я свирих много и пях.
Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.

10.ХI.1936 год., вторник
Сън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.

11.ХI.1936 год., сряда
Сън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,
четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои.



*


Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".
Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.
Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.

15.ХI.1936 год., неделя
Сън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя.



*


Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".
След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник.
Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч започнах да си правя палачинки.
От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.
Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.
Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия. Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.

19.ХI.1936 год., четвъртък
Днеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.
Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.
Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя. Първата ми работа бе да попитам Учителят дали започна да говори. Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша. След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи. Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.

21.XI.1936 год., събота
Станах, като се развидели.
Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко.



*


Тая сутрин бе облачно, както и вчера. На присъмване малко като из мъгла позарося. После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден.
След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.

22.ХI.1936 год., неделя
Събудих се в 5 и 25. Станах.
Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена. Не се възбуждам и не искам
да се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите.



*


Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачаща се мъгла. В 12 ч получих покана да отида у Божил Петров на обед. В 1 ч отидох. Днес е съборът на Равняни.
Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.
В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.

23.ХI.1936 год., понеделник
Нощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.
Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.
От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.

24.ХI.1936 год., вторник
Днес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.

25.ХI.1936 год., сряда
Днес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.

27.ХI.1936 год., петък
От сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.
Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна.



*


Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.
Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.

Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе от
радост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих.



*


В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта.

29.ХI.1936 год., неделя
Станах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание. До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.

30.XI.1936 год., понеделник
В 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София. Тая нощ спах добре.

1 .ХII.1936 год., вторник
Станах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи. Извадих си беседите и ги наредих върху една маса. В 12 ч обядвахме и в 1 ч си потеглих. В 4 ч бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах.

2.XII.1936 год., сряда
Станах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.
Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.
Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние
се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.



*


Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.

4.ХII.1936 год., петък
Събудих се в 6 без 15.
Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.

12.ХII.1936 год., събота
Времето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено. Залових се да подготвя една вечеринка с моми и момци. Днес следобед училището бе пълно с моми, които не ме оставиха да си почина. Правихме репетиция. Вечерта имах сказка със селяните, която изнесох по нареждане от Годеч от името на Змеделската задруга. На стъмяване дойде Нено Пиперков, данъчен агент от Годеч. След моята сказка на тема „Работата като условие за добър живот", Пиперков говори на селяните, като допълнение на моята тема. Говорихме после с Пиперков до 12 ч и легнахме и после, лежейки, продължихме разговора до 1 ^ 2 ч. Чувствувайки се много изтощен от преумора тия дни, дене уча, вечер - репетиции.

13.ХII.1936 год., неделя
Станах в 6 ч. Не съм си отспал. Наряд не можах да правя, понеже Пиперков е при мен. Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи.
До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.
Легнах си в 8 ч.

14.XII.1936 год., понеделник
Сън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода. Мен ме мъчи нещо, че Еленка я няма при мен и не ме следваше тоя ден. Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни.

Отидохме после да посрещнем багажа на братството. И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи. Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана.
Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.
След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за
багажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна.



*


Вън - мъгла и земята забелена със снежец.
Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото. Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда.

В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили. Турих котела на печката и стоплих вода. Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.

15.XII.1936 год., вторник
Станах в 6 ч.
Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата. Дойдоха и някои ханъмки, обаче не се криеха, както всъщност се крият кадъните. И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам.

17.ХII.1936 год., четвъртък
Сън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята.
Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.

18.ХII.1936 год., петък
Сън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол. Навечеряхме се. Къщата е някъде на края на града, а тези хора имали и друга къща в центъра. Ние се гласим в къщата, която е в центъра. Обясниха ми, че поради земеделието, тези хора си имали къща и в края. Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли. Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.

*гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.)

 

Изгревът - Том 16

Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

Link to comment
Share on other sites

Спомени на Елена Андреева

 

152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

(Е.А. - Елена Андреева, В.А. - д-р Вергилий Кръстев)

 

Е.А.: Казвам: Цялото Братство не можа да направи една стая за Учителя, така едно жилище както заслужава Той. Не знам защо, но така стана.

В.К.: Чул съм и едно изказване: „Да не ми завидят".

Е.А.: Не е ли така?

В.К.: Нямаха отношение.

Е.А.: Какво ще завидят.

В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства.

Е.А.: Аз, казвам го.

В.К.: Значи братята по-добри условия на жените си създадоха отколкото цяло Братство на Учителя.

Е.А.: Ами виж бе, нямаше къде да си омие ръцете.

В.К.: Къде си миеше ръцете?

Е.А.: Виж, стаята нали знаеш как е? Горната стая. Нали имаше стъпалца, които водеха нагоре. Там Учителят отваряше, взимаше, или си ги миеше в леген ръцете, или с нещо, ако някой Му полее с кана да ги оплакне и направо в другия двор отиваше.

В.К.: Нямаше умивалник?

Е.А.: Нямаше.

В.К.: А водата откъде си носеше?

Е.А.: Водата в стомничка. Той си носеше вода в стомничка.

В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?" Имаше такова нещо.

В.К.: Той се отопляваше с печка?

Е.А.: С печка.

В .К.: С въглища и кюмюр:

Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше.

В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове".

Е.А.: Да, не ги обичаше.

В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така.

Е.А.: Е, могло е да не го направи.

В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?

Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше?

Е.А.: Кой?

Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше. Например последната година на Петровден Той получи пет ризи. Да. Все така, подаръци много. Носеха Му приятели. Ами виж на колко хора е спасил живота. На колко хора е помогнал. На колко хора е услужил. Кой можеше на Него да не услужи? То беше невъзможно. И най-големият тъпак да е, пак ще му трепне сърцето.

В.К.: Значи обувки и долно бельо всичко Му се носеше. Кой се занимаваше с прането на бельото?

Е.А.: Василка. Василка Иванова. Тя беше една сестра от Айтос, която дойде на Изгрева, когато вече трябваше да живее до Учителя, тя се грижеше за Него. И то беше един сутерен нейната стая. Тя там живя - в сутерена на ул. „Опълченска" 66.

В.К.: Тя откъде идва, от Айтос?

Е.А.: От Айтос идва и тя Василка, тя Му переше. Е, и на мене е давал да пера. И аз съм Му прала дрехи.

В.К.: Перяла си, гладила си.

Е.А.: Да разбира се. Не, знаеш ли, че на мене кои дрехи даде? Тези дето го биха. Щото това е карма с Него. Да си плащам кармата. Да. Ами случайно ли ще ги даде на мен?

В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя.

Е.А.: Да, аз така мисля.

В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше?

Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя. И като отива до Царя, като се отбива той при него, той му се сърди. Как да каже, с какво право, та това е Цар, не може ти царски думи да ги плещиш насам и натам. Ех!

В.К.: Сега си спомням, че вие ми разказахте, че тогава Цанков трябвало да бъде назначен министър ли какво, що и как?

Е.А.: Не, не Цанков по-рано беше министър. Но като беше министър, той беше против Учителя и против Лулчев разбира се. И чакай как беше сега там работата?

В.К.: Те трябвало да назначат някого, а Учителят казал: „Всякакъв друг министър да назначиш, но не и Цанков".

Е.А.: А-ах, виж Учителят казва на Лулчев: „Кажи на Царя, когото иска да постави за министър-председател, но само не Цанков!" Е сега това нещо. ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници.

Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко.

В.К.: И после какво става?

Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя!" И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото.

Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи.

После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося.

В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май?

Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше? А, какъв ден беше? Мисля, че го имам някъде записан.

В.К.: И после как се развиха нещата след побоя?

Е.А.: След това знаеш какво направиха? Понеже Лулчев имаше един приятел, който беше началник на тайната полиция в София. И той сега с всичкия си акъл, хванали го, нали? Укриха го веднага.

В.К.: По чие настояване, на Лулчев или на кой?

Е.А.: Не знам, не мога да кажа. Не мога да кажа, защото аз тогава не бях вече във връзка с него. Аз макар, че се карах с него после.

В.К.: Хващат го този, който е бил - побойника. Той един ли е бил или двама?

Е.А.: Един. И той като го хващат водят го при Учителя, да иска извинение. Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията. Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали? Има начини. А той? Аз още тогава се ядосах затова. Викам язък му за всичкото. Да му дадат на ръце нещо да разбере. А пък вероятно е от Цанков пратен. Защото е цанковист. Този младеж беше цанковист. Да, цанковист беше. На Гради е бил началник, такъв поручик.

В.К.: И какво става? Идват и го докарват при Учителя.

Е.А.: Докарват го и после го пускат.

В.К.: Да иска прошка.

Е.А.: Да, да иска прошка от Учителя. Учителят мисля, че му казал: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости!" Нещо, което ми направи впечатление.

В.К.: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости"

Е.А.: Бог, не демек да се моли Бог да му прости, защото не се бие такъв човек. Не се бие и Той носи синьо тука по главата.

В.К.: Как се развиха нещата по-нататък?

Е.А. Ами след това още до вечерта посиня тук. Около очите.

В.К.: Кръгове ли бяха, сини кръгове?

Е.А.: Не доста, цялото лице синини.

В.К.: И около очите?

Е.А.: И около очите, да.

В.К.: Много голям побой!

Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя.

В.К.: На кой ден получи парализа? На дясна ръка, десен крак?

Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога.

В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила?

Е.А.: Ами така както беше в това състояние.

В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден? Една седмица?

Е.А.: А не, по-късно. По-късно, много по-късно. То беше рано, в началото на месец май, а пък ние тръгнахме за Рила на 9 или на 10 юли.

В.К.: А през това време Той четеше ли лекции или излизаше, или стоеше затворен в стаята?

Е.А.: Четеше, на 6 юли и 8 юли 1936 год.

В.К.: Можеше ли да говори?

Е.А.: Много бавно. Бавно излизаха думите.

В.К.: Говора Му, фъфлеше ли?

 Е.А.: Малко. Малко фъфлеше.

В.К.: Значи засегнат е говорния апарат.

Е.А.: Засегнат говора и после беше засегната и дясната Му ръка. Той не се хранеше с дясната ръка, хранеше се с лявата. Понеже ние бяхме всеки ден поканени да ходим на обядите използвах случаите, когато Учителят е на обед винаги да ходя, защото жал ми беше, много ми беше мъчно. Но през цялото време е идвал на Паневритмия. През цялото време.

В.К.: Играеше или стоеше?

Е.А.: Играеше.

В.К.: И влачеше ли си крака?

Е.А.: Влачеше си. Отначалото не, но после - да.

В.К.: Почна да влачи и десния си крак, и дясната ръка не можеше да я вдига.

Е.А.: Не можеше да я вдига, да. Не можеше да си вземе лъжицата да яде.

В.К.: Ами кой Го обличаше? Той не може да се закопчава, не можеше да се облича?

Е.А.: Ами вероятно Савка Му е помагала. Савка Му е помагала, защото когато тръгвахме на Рила и аз разбрах, че Той не може да се преоблича, тогава още като пристигнахме там където е горе на реката, ние останахме там. Аз казах: „Савке, хайде да помогнем на Учителя". И така направихме и изправихме се двете една до друга, помогнахме Му и така.

В.К.: Да се преоблече.

Е.А.: Да се преоблече, да.

В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи?

Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня.

В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре.

Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна.

В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила?

Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече. Но винаги излизаше пред палатката си, там имаше този стол, такъв плетен стол. Там сядаше, аз Му слагах, те не разбраха, че са мои одеала, иначе щяха да ги направят 20 едно до друго, за да бъде тяхното отгоре одеало.

В.К.: Тяхното отгоре над другите?

Е.А.: Не, ама не разбраха, че те мислеха, че са одеала на Учителя. И затова останаха така. Аз имах един козяк. Слагах го него. След това слагах едно синьо одеало и така. Те не знаеха чие е, пък какво от това, сега все на някого дрехите ще бъдат там. Разбира се, че аз ще се погрижа за моите дрехи и да ги съхранявам.

В.К.: И Той излизаше, така седеше пред палатката, така ли?

Е.А.: Седеше на стола пред палатката.

В.К.: Но не говореше.

Е.А.: Всичко се интересуваше какво става, кой дохожда, интересуваше се за живота на целия лагер.

В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи.

Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно.

В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала.

Е.А.: Е, да.

В.К.: Значи това си е парализа.

Е.А.: Да, да парализа.

В.К.: Парализа. Колко време изкара така?

Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво? Беше много хубав ден. Два дни преди да тръгнеме. Излезе Учителят, сложил си шапката, сложил си обувките и бастуна, и излиза пред нас там, дето бяхме ние. Пък ние имахме две палатки. Една за мен и за Паша, и другата беше Савкина. И Учителят излиза и ние се радваме, че Учителят излиза и това, и Той каза, че ще отиде на изворчето. И ние се радвахме, че значи проходи. И наистина отведнъж, за един месец.

В.К.: Значи отведнъж, защото аз съм виждал снимки, как се вече движи около изворчето. Е.А.: Да, да. Ами здрав си беше. Той беше вързан до малко време.

В.К.: Колко дена стояхте там, един месец ли?

Е.А.: Не, почти един месец стояхме.

В.К.: И след като направи тази историческа обиколка около изворчето прибрахте ли се веднага или как, държали лекции?

Е.А.: Коя обиколка?

В.К.: Той нали отива на изворчето. Нали отидохте, връщахте се. След това той държа ли лекции?

Е.А.: Не, не говори! Той тогава, в това състояние като беше, не говори, но като се върнахме на Изгрева държа една беседа, „Да им дам живот".

В.К.: След това Той се връща. Учителят е на Изгрева. И сега Той чете ли лекции тука?

Е.А.: След като се върна Учителят беше здрав, разположен, грижеше се за всичко, за уреждане на събора и т.н. И стана един тържествен събор.

В.К.: Това е 1936 год.

Е.А.: 1936 год., да. Един богат събор стана. Щото всички като знаеха, че Учителят е бил в това състояние и много народ дойде на него събор.

В.К.: Хем да го видят, хем да го чуят.

Е.А.: Да Го видят и да Го чуят, че е здрав, че говори, че е разположен, че не е вече болен, да не повтарям.

В.К.: И съборът се състоя през август.

Е.А.: Мисля, че беше в средата на август. Една седмица събор, както си беше. Бяха дошли от провинцията, бяха си сложили палатки вън от нашия салон, така встрани. Нали видя така в снимките, където са си правили палатките. Помен нямаше от това, което беше.

В.К.: Сега Той като се върна държа една лекция. Държа ли беседи, лекции?

Е.А.: Продължи да държи. Той държеше. Но когато стана скандалът с Ричка и с Белеви, тогава Той пак престана. И до края на годината повече от месец и половина не говори.

В.К.: А при Него идваха.

Е.А.: Да, Той си беше тук на Изгрева.

В.К.: На разговори.

Е.А.: На разговори да, но Той не говори! Това беше наказание на Школата, че ученици от Школата не знаят да се държат като ученици.

В.К.: Кога започна след това да говори? За Нова година ли?

Е.А.: За Нова година. Да, на Нова година почна.

В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година?

Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома.

В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година.

Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас.

В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа?

Е.А. Само един път или два пъти. Не сме чакали всяка година.

В.К.: Но и държеше ли Слово така на Нова година? Точно срещу първи януари?

Е.А.: Малко. Той си държеше на беседите и на Школата. Учителят не му бяха важни тия външни неща като дати и празници, които за нас са някога важни. А гледаше Школата да я бъде.

В.К.: Искам друго да питам. Ами за Коледа, тоя празник празнувал си се е?

Е.А.: Празнувахме го.

В.К.: Бъдни вечер.

Е.А.: На Бъдни вечер се събирахме. Понеже нали народа го празнува всеки в дома си. Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше. И Симеонов ще отиде с цигулката в салона. Които отидат и всеки донесъл по нещо, ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори.

В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа?

Е.А.: Да, да.

В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа?

Е.А.: Не особено. Той е Христов празник.

В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци?

Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме.

В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници?

Е.А.: Той ги приемаше като съгледател.

В.К.: Като съгледател.

Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите.

В.К.: Празниците на Школата - 22 март.

Е.А.: 22 март.

В.К.: После Петровден, рождения ден на Учителя.

Е.А.: Ами знаем кога е роден.

В.К.: Той как го възприемаше така?

Е.А.: Ами Той даваше така общ обед.

В.К.: Така ли?

Е.А.: Да. Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души.

В.К.: Е, как протичаше един Петровден?

Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи.

В.К.: Паневритмия?

Е.А.: О, да. Обезателно.

В.К.: Как протичаше един ден от сутринта?

Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или приема в стаята Си.ю

 

 

Забележка на редактора: Според писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати:

1. На 24 юни 1936 год. на Изгрева Учителят е дал следното мото:

„Любовта носи живот; Мъдростта носи светлина; Истината носи Свобода.

Служи на тях."

/Свещеният подпис на Учителя/

2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете". Направени са снимки с братя и сестри.

3. От 10 юли до 14 август 1936 год. сутринта Учителят е на Рила.

4. 14.VIII.1936 год., 9 часа преди обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева.

5. „Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага."

Август, 14.1936 год., Изгрев.

/Свещеният подпис на Учителя/

/От тефтерчето на Савка/:

6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря"

Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни.

7. На 19 август първа съборна беседа на Учителя назована „Вяра". Отпечатана в томчето „Да им дам живот", София 1936 год., като заглавието е променено от „Вяра" на „Да им дам живот".

8. Следва скандала с Белеви и Учителя преустановява да слиза и да чете беседи и лекции.

9. Савка Керемидчиева му поднася тефтерчето си и Той написва следното:

The Mighty. Y am presence.

/Свещеният подпис/, 3 ноември, вторник 1936 год., Изгрева.

Което на български означава:

Мощният.

 

Изгревът - Том 9

152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...