1929_08_21 Учителя дава песента "Весел бъди" - Рила

[Mariana]

Учителя дава песента "Весел бъди" - Рила
 

 
Песента "Весел бъди" е дадена от Учителя в беседата "Абсолютна чистота" изнесена пред Общ окултен клас в Рила при петото езеро на 21 август 1929 година. Песента "Весел ти бъди" според спомените на Олга Славчева е дадена на 20 август.
 

"За да се осъществи идеята за Чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и да работят върху идеята за Чистотата. Само по този начин светът може да се реформира."

 
 

Спомен на Олга Славчева

 

 

Текст на песента:
 

Весел ти бъди
 
Весел ти бъди, бодър ти стани –
грижите на живота
са товар безполезен.

Теб животът мило те зове:
весел ти бъди, бодър ти стани
и всичко живо ти
с Любов повдигни!

Весел ти бъди, бодър ти стани!

Весел бъди, бодър стани,
във живота радост носи,
във живота радост носи,
във живота ти!

Весел ти бъди, бодър ти стани!

 
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/11_Vesel_ti_budi.mp3

 

[Ани]

Спомен на Олга Славчева

 

 

20 август [1929 г.]

Симеонов [Симеон Симеонов - виж “Изгревът”, т. 1.2.изд.2011, сн. 43, 45-46; т. VIII, с. 604-607; т. XVII, с. 709-712] ни буди със силния си глас. Не иска дълго време да се приготвим за път. Лягаме облечени, следователно, само да хванем тоягите и - толкоз. 4 часа. В езерото се оглеждат Венера и Юпитер. Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.

Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари. Но слънцето сякаш бе пратило само своите предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме. Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.

Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой!

Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.

Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята. „Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя.

Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните.

Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.

После Учителят даде нова песен:

„Весел бъди, бодър стани;
грижите на живота са товар безполезен.
Теб животът мило те зове:
Весел ти бъди, бодър ти стани
и всичко живо ти с любов повдигни.
Весел бъди, бодър стани (2)
В живота радост носи”
и т.н.

Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем. Колко хубаво! Слънцето ни къпе и то с топлите си лъчи.

 

20 август [1929 г.]

Изгревът - том 26, глава: 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]