Jump to content

1943_11_22 Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември


Ани
 Share

Recommended Posts

Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици

до Витоша, х. Алеко. 22 ноември

 

Тази екскурзия е описана в писмо на Боян Боев

 

Писма на Боян Боев: На екскурзия с Учителя

Link to comment
Share on other sites

Писма на Боян Боев

 

НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ


Изгрев, 20.11.1952 г.


Любезни брат,

Желая да ви опиша една екскурзия с Учителя до хижа „Алеко“.

Беше ноември 1943 г. Учителя покани 7-8 души братя и сестри да отидем на хижа „Алеко“ и там да прекараме няколко дена. На 20 ноември 1943 г. потеглихме от Изгрев в ранна сутрин, с тежки раници. Минахме през с. Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас, по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън. От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови!“ Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да е занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали постоянно това и в Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога.

Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси!“ И раздаде и него.

Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.

По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя.

През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя.

Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното:

Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря, а постоянно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато работи за Бога, човек може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва.

Ето някои от разговорите с Учителя:

Когато решавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца. Кажи: Той не е заради мене.

Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте. Хората казват: „В бъдеще, като се преродим.“ А пък сега сте се преродили и пак казвате: „За в бъдеще.“

Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокоим. Например, да кажем, че една домакиня е туряла под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след двайсет и първия ден защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това.

Има един закон, който е много мъчен да се разбере. Да провери човек, че има Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието.

Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия.

Сега вие казвате, че има един, който ви обича. Там се заблуждавате. Това е човешкият порядък. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича, значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото.

Вие имате едно понятие за любовта и смятате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. И считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого, това е човешко разбиране.

В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието.

В Божественото вие не мислете за погрешките. Вие оставете човешките погрешки за хората.


Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска?“ Учителя каза:

Ще ви приведа пример от животинския живот, като отговор на този въпрос. Куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.

Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече. Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно или не. И тогава ще се произнесеш, но сега ще вярваш. Но ти казваш: Ами ако си загубя времето?“ Има нещо в човека, което му нашепва. Човешката душа не може да бъде излъгана.

Казвам: Който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно.

Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идат разочарованията.

Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идат при човека и се проявяват чрез него.

Оня, който обича, не трябва да казва: „в онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам. “ Той не трябва да говори така. Любовта не трябва да говори така. Любовта не трябва да гледа недостатъците. Като не обичаш, въпросът е предрешен. Всички врати са затворени за тебе. Някой идва при мене и ми казва: „Условията, при които живея, са лоши. “ Аз му казвам: При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш. Някой казва: „Аз нямам условия. “ Значи не обичаш. „Имам условия. “ Значи обичаш. Казваш: „върви ми в живота. “ Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота. “ Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверите това. В малък размер можете да го проверите това.

Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе мира! Отде се пръкна!“ тогава човешкото е в тебе. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не.

Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание.

Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега.


Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци.

Учителя каза:

Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.

Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!

Със сърдечен братски поздрав:



Б. Боев

 

Писма на Боян Боев -Том 1

Глава: На екскурзия с Учителя

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...