Jump to content

1932_07_24_1 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли


Ани
 Share

Recommended Posts

Учителя провежда на Рила (Езерата)

лятна духовна школа

24 юли

 

За този ден Елена Хаджи Григорова е записала два разговор с Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев.

 

1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта

 

2. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г., 2 ч. следобед

 

3. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
 
Конкретно за 24 юли от спомена на П. Ганев:
 

24.VII.1932 год., неделя

Сутринта имаше много добър изгрев. Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми.

След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения. При чешмичката при Бъбрека (извора Махабур), аз направих 2 снимки на Учителя заедно с братя и сестри. След това отидохме при Бъбрека. Аз, Филип и сестра му свирихме на гимнастическите упражнения. След гимнастическите упражнения отидохме на Бъбрека, за да се умием. Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха.

На слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу.

Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали. И времето следобед се развали. Заваля силен дъжд с градушка. Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът. До вечерта валя, също и през нощта.

 

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

 

1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта


Тая сутрин ви казах 36 изречения - 36 беседи. 36 семенца, които могат да се развият; 36 градини.


Когато хората мислят добре, живеят добре, ангелите се радват.


Човек скърби за това, за което трябваше да се радва. Скръбта на човека е дадена за радост. А радостта му е дадена за изпитание. Защото, като му я отнемат, той скърби, а пък като отнемат скръбта, идва радостта.


Скръбта е една радост; скръбта е една добродетел, облечена в работни дрехи. Впряга те на работа. Тя те кара да работиш. Ти казваш: „Какъв е този господар? Той съвсем ни измъчи!" Когато човек казва, че много е страдал, това означава, че малко са му платили. А когато каже, че малко е страдал, значи много са му платили.


Ако не мислите така, вие никога не можете да избегнете противоречията в живота. Представете си сега, че Бог носи страданията и греховете на целия свят. Какво ще кажете? Ще кажете: „Той е Господ." Че ако Той носи страданията и работи, то и вие ще работите. Казва се: „Отец Ми работи и вие ще работите." Тая е голяма работа. А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват.


Това, което не остарява, е дрехата на Любовта. Това, на което краската не се изменя, е дрехата на Мъдростта. А това, което не губи ценността си - това е дрехата на Истината.


Това са чисти истини от извора. Вода, която се сгрява и която изстива, това не е вода. Водата, която ни се сгрява, нито изстива, е вода.


Това са коментари на туй, което казах тази сутрин на хълма. Ще ги държите отделно.


Дайте на човека най-хубавата храна и ако той не я е сдъвкал, веднага ще му стане зле на стомаха. Дисхармонията на стомаха седи в това, че храната не е сдъвкана добре. Човек възприема една идея. Трябва да я разбере. Да сдъвкаш - това значи да разбереш добре.


Тази е формулата: Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание.

 

Изгревът - Том 17

Глава: 1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

3. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г., 2 ч. следобед


Нали Бог е създал живота? Ние трябва да имаме еднакво уважение към всички форми. Светията никога не е сякъл дърветата.


Законът е такъв: Смъртта трябва да бъде погълната от живота. Нещо може да стане за тебе жертва, но само ако имаш крайна нужда - но за удоволствие не е позволено да [се] правят жертви. Тук не се позволява да се стреля. Днес стреляха и затова времето се промени.

 

 

Изгревът - Том 17

Глава: 3. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г., 2 ч. следобед

Link to comment
Share on other sites

Спомен на Пеню Ганев


Дневник III.

12.V.1932 - 12.XII.1932 год.


12.V.1932 год., четвъртък
Сън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.
Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.

14.VII.1932 год., четвъртък
Станахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.
В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.
Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.

15.VII.1932 год., петък, на езерата
Стигнахме на езерата къде 2 ч следобед. Веднага започнахме постройката на палатките. До вечерта ни валя малко дъжд. Но това лято няма голяма влага, както миналото.

16.VII.1932 год., събота
Понеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох на изгрев, С Минко двама бяхме само, всички другм си отпочиваха. Денят мина в правене палатка на Иларионова и кревати, а на Боев креват. Понеже не направих първо легло-креват на Еленка, то тя се бе много огорчила и плака много. Та аз вечерта, в тъмното, насякох за тях с Янкова за кревати материали и ги свлякох.
Мен ми бе много мъчно за това недоразумение. Легнах много късно. Ходих къде 11 ч през нощта на чешмичката за вода. Върнах се, но едва съм заспал, ето, затресе се палатката. Задуха силен южен вятър. До сутринта не можах да спя от бученето на вятъра и плющенето на палатката от силния вятър.
Вятърът съборил много палатки на братя и сестри. Кога потеглих за молитва, гледам: и на Учителя е гътната.

17.VII.1932 год., неделя
Силен вятър духа. Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите. Слязох при огъня. Закусихме. Аз се безпокоях за нея. Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя на изгрева. Заварих ги с Емилия в разговор. Не им казах нищо и се върнах. След закуска дойде време за беседа. По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата. Избрана бе „Любов хъм Бога". Беседата я прочетох аз от 10 до 12 ч. Тази беседа е първата беседа, държана миналата година на Петровден. Следобед си поспахме. Вятърът все така силно духаше. Към икиндия отидох и нарязах сено за сламениците. Дойде и Еленка, за да разгръща, за да го пренесем. Пообяснихме се защо тя ми се сърди. И то защо не съм й направил кревата първо ней, че после другиму.

18.VII.1932 год., понеделник
Хубав, приятен ден. Сутринта имаше мъгли из низините, а след малко, докато траеше молитвата, се разкараха. Учителят не излезе на молитва. След молитва направихме си гимнастиките. До обед аз направих креватите на Еленка и Янкова. Изкъпах се и изпрах дрехите. Обядът бе много добър. Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот.
Следобед си написах тия бележки от 15й до днес.

Следобед в 4 1/2 четохме на есперанто от „La tri fundamentoj de la vivo", Ia prelego "La amo" * , до 6 ч. Времето бе много добро. Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.

*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)

19.VII.1932год.
Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."
След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.
Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.

20.VII,1932год.
Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.
Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше. Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай. Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.
„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне. В него е Бог. Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому."
Следобед и до обед построявахме колиба за артелна. До вечерта я свършихме. Тази вечер съм много уморен и си лягам още в 8 ч.

24.VII.1932 год., неделя
Сутринта имаше много добър изгрев. Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми.

След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения. При чешмичката при Бъбрека (извора Махабур), аз направих 2 снимки на Учителя заедно с братя и сестри. След това отидохме при Бъбрека. Аз, Филип и сестра му свирихме на гимнастическите упражнения. След гимнастическите упражнения отидохме на Бъбрека, за да се умием. Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха.
На слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу.
Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали. И времето следобед се развали. Заваля силен дъжд с градушка. Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът. До вечерта валя, също и през нощта.

25.VII.1932 год., понеделник
Времето дъжделиво, почти цял ден. Прекарахме все в палатките, а аз помагах где що можах.

26.VII.1932 год., вторник
Сутринта имаше малко проясняване.

27.VII.1932 год., сряда
Имаше хубав изгрев. Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден.
След закуска отидохме при Езерото на Чистотата.
Под Харамията на равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил. Там във време на почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали). После, когато се миеха направих една-две снимки на братството.
А след това направих на Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др.
След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби. Седяхме до вечерта по височините. Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков.

28.VII.1932 год., четвъртък
Имаше хубав изгрев. Учителят говори мъдри изречения. После говори, че днес ще почистим лагера до обед, а от обед до петък обед ще имаме почивка (пост). От обед аз бях дежурен. Носих вода да чистят зарзавата за петък за обед. Носихме вечерта дърва.
Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да си
спя.

29.VII.1932 год., петък
Имаше на изток тъмни облаци. Слънцето не се показа. Тъмни облаци, тъмни и мъгляви, се носеха във висините. В низините къде Маджарите мъглата бе като бяло море. После постепенно се покачи мъглата нависоко.
Учителят ни говори беседа върху 5 глава на Матея - върху блаженстваха.
След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода.
Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил. Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа. Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения. Дойде и Учителят. След това Шишков изпратил и други братя. Та сякохме до 6 ч. Учителят замина да вечеря и пратил да ни извикат и ние да вечеряме. Бяхме се много уморили и се навечеряхме.
След вечеря аз си посвирих. От вчера, петък, аз започнах да копирам картички. Дадох на Учителя по една, а в София ще му изработя по няколко.
Времето до обед къде 11 ч бе мъгливо, а после се съвсем проясни.
За утре предвещава много хубаво време.

30.VII.1932 год., събота
Имаше много хубав изгрев. Небето бе ясно, атмосферата прозрачна. Учителят ни каза 4 мъдри изречения. След молитва Учителят каза, че ще отидем на Езерото на Чистотата и след гимнастиките ще последва екскурзия по височините.
След закуска потеглихме. Братята и сестрите почти бяха напред, но много застигнах и задминах. Когато пристигнах, заварих насядали на поляната над Езерото на Чистотата Учителят, обкръжен с много братя и сестри. Имаше някои сестри, които бяха потеглили за Харамията. Щом се изкачиха на върха, Учителят ми извика дали не мога да фотографирам тия изкачилите се, макар че не се виждат. Аз отговорих, че може, но и тук братята и сестрите да се наредят за снимка, за фон да остане Харамията. Съгласи се Учителят и отиде и седна на едно място. Наредиха се всички и аз със самоекспоначката се фотографирах.
Свирихме на гимнастическите упражнения Кирил, Стоицев Филип и Еленка и аз. След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.
Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.
Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.

Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.
Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.
Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -
обед.

След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.
Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.
Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.
Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.

Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.
А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.
Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.

1.VIII.1932 год.
Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...
Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.
Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.
След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.
Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.

Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.
След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".

На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.
Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.

2.VIII.1932 год., вторник
Станах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.
Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.
След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.
Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.

Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева. И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.
Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна буря от братя и сестри. Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.
Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.
Сега надвечер пак се разясни съвсем.

3.VIII.1932 год., Сряда
След беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро. Аз си направих 3 снимки при първото езеро.
Следобед отидохме с Еленка на Чинак-гьол с цигулките си. Там свирихма и направихме две снимки при езерото с цигулките си. Езерото бе съвсем тихо и всичко се отразяваше в него, но така че отразеното изглеждаше по-красиво, отколкото действителната част на върховете.
Стояхме до 6 ч тамо и си потеглихме. На връщане намерихме баня за Еленка - за слънчева
баня.
Вечерта промих днес правените снимки на лагера с палатката на сестри Стилянови, Иларионови, Стоицев и др. После и на Антоний с Панагюрци и всички, правени днес, са хубави.

4.VIII.1932 год., четвъртък
Ясно бе небето, но имаше редки черни облачета. Учителят прочете 13 глава от Евангелието на Йоана и я тълкува и говори беседа.
Най-после ни упрекна в користолюбие, в неискреност, в нечистота. Препоръча никой да не ходи покрай палатките си по нужда, а до обед да се почисти целият район. Аз и други братя цял ден прехвърляхме боклук. А вечерта поработих с нощни картички.
По икиндия заваля дъжд. Вали и досега, 10 ч.

5.VIII.1932 год., петък
Нощес валя силен дъжд, но в повечето валенето бе все град. И то на присъмване съвсем силен. Ходихме на молитва, но заваля силен дъжд и след прочитане „Отче наш", Учителят каза да слизаме. През деня пак повалява и пак се разясня. Но в повечето ден все облачно, мъгли. На няколко пъти вали.
Днеска изкарах пейките си тук, около нашите палатки.
Направих на една туристка една снимка.

6.VIII.1932 год., събота
Нощес цяла нощ валя, но и преставаше от време на време. Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът. През деня вадихме и носихме камъни за новата кухня. Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.

Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.
Небето все облачно и мъгляво.

8.VIII.1932 год., понеделник
През нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.
Учителят говори хубава беседа.
След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.
След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.
Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.

9.VIII.1932 год., вторник
Тая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.
Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата. Горе има хубави скали, подобни на палати. Открива се чудна гледка. После потеглихме нагоре и отидохме над Отовишкото езеро. Излязохме на височината над 6 и 7 езера. Намерихме и няколко гъби, които дадохме на Учителя. Върнахме се късно.

10.VIII. 1932 год., сряда
Много хубав, ясен ден. След молитва, като човек с болен пръст, отидохме аз, Мика Тодорова и Еленка през Урдината река на Еленин връх.
Направихме 3 снимки, две на водопада и една пред Еленин връх. Върнахме се към 10 ч, късно, но имаше хубава луна.
Тая заран Учителят говори хубава беседа, която каза да се дешифрира и прочете три пъти.

11.VIII. 1932 год., четвъртък
Хубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.

12.VIII.1932 год., петък
Хубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.

13.VIII.1932 год., събота
Хубав ден. След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата кухня.
На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка. След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.
Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и мн. др. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.
А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.

15.VIII.1932 год., понеделник
Тая заран е съвсем ясно.
Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.
Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души.
Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил. Също и на Стефанка.
Вечерта бях и дежурен, до късно носих вода и после проявих тия 3 снимки и си легнах към 11 ч. Много хубавата ясна нощ ме караше да стоя до късно около огъня и да си мисля и мечтая.

16.VIII.1932 год., вторник
Много хубав, топъл, даже горещ ден. Слаб ветрец полъхва от време на време от сутринта от юг, а следобед - от север.
Учителят тая заран ни говори изключително за любовта. „Не коригирайте Любовта" - казва той. Старите да се отвикнете да критикувате и да си мислите неправилно за тоя и тоя, за тоя с тоя нещо щели да направят.
Старото схващане да се напусне, нужно е абсолютна чистота на съзнанието. Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.
Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.

17.VIII.1932 год., сряда
Много ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.
Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.

18.VIII.1932 год., четвъртък
Тая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.
И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."
След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците. Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.
Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.

Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.

Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия Вилумсон

На добрую память брату Пеню Ганеву от авторки
8. IX. 1932, София Е. Вилумсонъ

Вот спросиш ть „зачем же те страданья,
Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись."
О, нет, мой друг! Будь благодарен тае
За трудности и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь!
Страданья те, как инструмент искуснмй,
Брилианту блеск котормй придает,
Шлифуют зубцм, гладко полирует,
И грани тьюячнм в нем создает.
Чтоб засиял он блеском лучезарнам,
На радост и веселье всем душам.

Любовь - победительница!

Трудности жизни, печали и скорби,
Как те избегнуть? Скажи!
И сред бури низменой страсти,
Как уцелят нам? Скажи!
Следство едино, вечно и мощно,
Всех кто всегда покорял,
Будь то богат, иль властен иль беден,
Сердце, кто всем отворял -
^то „Любовь", Любовь прекрасна,
Чиста как солнца заря,
^то „Любовь", Любовь безстрастна,
Чиста как Божья роса!
Всех освежает, ободраят,
Силу и радость несет.
Холод души, и мрачность, и черствесть
Таят от нежность любви!
Благословено чувство благое,
Чувство всемудрой Любви!

Не плачь, дорогая!

Мать моя мила,
Не плачь, дорогая!
Рок что заставил
Бездомно бродить...
Нет у нас дома,
Нет у нас двора,
Томное нело
Где прислонить.
Нет у нас друга,
Близкаго круга.
Горе с кем дружно
Поделить...
Солнце - нам мать!
Звезди - подружки!
Птички - нам братья,
Веселая рать!
Небо - приют наш!
Земля - чудни сад наш!
Пчелка медовая -Сестричка наша!
Отец наш за звездами,
Светлшми далями,
Видит печали
И слезм наши...
Сердце ему лишь
Открой и внемли,
Мир светлозарнмй
В душу приемли!

Люблю...

Люблю я леса и долм,
и мощно вмсокие горм,
Орли где парят, где снега,
И чудная царит тишина!...
Люблю я ручьи и озера,
Где рубки игриво пльтут;
Люблю я глубокое моря,
Где грозние бури ревут.
Люблю я утреню зорю,
И солнца сияющий блеск;
Люблю я вечернюю зорю,
И нежнмй звезднм блеск.
Люблю я ласкающий ветер,
И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме
И душу пугающий миг!...
Люблю я веех кто горюет,
Измучен кто злою судьбм,
Люблю я всех кто ликует
Смеется цветущей весной...
Люблю я правдивмх и храбрих,
Кто страха не признает;
Люблю я слабнх и малмх,
Кто света не познает...
Печальна судьба их отвека,
Без радостей любви,
И нет у них в жизни утеха,
Без нежной теплотм!.
Люблю, люблю я все ето,
Хочу их всехобнять!
Люблю, люблю я все ето,
Хочу всех благословлять!

Магический ключ

Ключ ко всему так прост, так едносложен,
Но мапо кто познал его,
Кто в жизненой борьбе его прирожил
И все прегради им уничтожил.
Тот ключ простой, но между тем чудесним
„Любовь" - вот имя тайное его:
Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет
Иль мирно почиваеттихим сном.
Все, все чуют ее прикосновенье,
И душу, сердце откршвают ей;
Бежит печаль, минует боль и холод,
От светлорозовмх ее лучей.
Любовь, любовь - великое Начало!
И Мудрость светлая - Конец ее,
Носящая нам Истину, свободу
От душу давящих цепей!

О, Боже мой!...

О, Боже мой, м научи любить!
Любить всего, что вижу перед собой,
Что ухом слмшу, трогаю рукой,
И что понять нельзя еще моей душой!...
Мир светльм, радостно прекрасньм,
Гармонией чудесной наполнен;
Там духи светлью, помощники в созданьи,
Заботливо гледят за каждую душой:
Как та идет, и плачет, и смеется,
И падает, и снова вверх идет,
Готови ей помочь в минуту тяжку
Когда без сил на землюта падает...

19.VIII.1932год., петък
Нощес не е валяло, но сега като станах, гъста мъгла се дигнала и покрила всичко, та макар и 4 1/2 ч, пак изглежда, че е много рано.
Като излязохме на изгрева, източният хоризонт се разбули, за да видим ясното небе, но после всичко се покри. Учителят говори хубави слова за
размишление.

След закуската аз и Владо отидохме, макар и мъгла, за гъби към Дамга. Намерихме малко. На обед дъждът не остави братята да се донахранят.
Ние срязахме следобед една голяма диня, която бях купил за 26 лева. Мъглите ту се вдигат и пак покриват небето, Владо поднесе гъбите на Учителя.
Братята покриха хижата и постепенно я доизкусуряват.

1.XI.1932 год., вторник
Празника „Ден на детето". Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*

12.XII.1932 год.
Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.
Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.

Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.

Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като на
Луната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.

Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.
На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.

*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
* *тьрпозан - навес. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
*** содорма, сондурма - отвод пред къща, трем, пруст. (Бел, на съставителя Вергилий Кръстев)

 

Изгревът - Том 16

Глава: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.Пеню Ганев

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...