1930_08_22 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 август. Заминаване

[Ани]

Учителя провежда на Рила (Езерата)

лятна духовна школа,

22 август

 

През 1930 г. от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан  в спомените на Олга Славчева:

 

Спомени от Олга Славчева  Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]  - Изгревът - Том 26

[Ани]

Спомени от Олга Славчева

 

22 август [1930 г.], петък

Конете пристигнали - почиват, за да поемат тежкия товар. В 7 ч. всичко е готово. Слънцето огря и двата лагера, когато потеглихме на път. Сбогом, Рила! Сбогом, Елбуре, прекрасни! Благодарим ти за всичко.

Там горе - обща благодарствена молитва. После слизаме надоле; зад нас една по една изчезват божествените хубости на Рила.

Сбогом, Рила, прекрасна Благодетелко! Няма скоро да вдишаме твоя Божествено чист въздух и да вкусваме .твоята „жива” вода. Сбогом, прекрасна Рило! Сълзи по очите, които с дълъг поглед изглеждат скриващите се хубости.

Боровинките са тъй много узрели и канят на беритба. Но чака ли се при пътуване? Всеки иска да бъде напред. Аз сама водя своя натоварен кон и го пазя от хлъзгане и падане. Неотклонно очите ми са в кроткото силно животно, което сигур схванало моята грижа, се подчиняваше на волята ми. Конярят - куцовласът Янко мълчаливо ми благодари за тая помощ.

Ето ни, стигаме на Сапарево, гдето се прощавам тука и с хубавото конче. Сякаш топло и приятелски ме гледат големите му красиви очи.

Но тук, неочаквана беда. Сюрия стражари и дедективи ни искат „лични” карти. Лицата ни са олющени от Рила, кръв по устните ни от нея; не виждат ли кои сме? Граждани се взират в Учителя, запитват го нещо, но Той нищо не отговаря. Смеят ни се, че сме изгорели. От 260 души екскурзианти, намират само 5-6 лични карти. Кой им е дал тая заповед и с каква цел, не се знае.

Тръгваме. Зад нас „натоварената със задача” полиция останаха да се чудят що да правят. Защо се задоволиха само с 5-6 лични карти? Защо не ни задържаха нас, тия, които носехме олющени от слънцето и вятъра лични карти и нямахме книжни със себе си, и до днес не зная.

На Дупница си купуваме плодове. И там любопитни тълпи към нас. А нашият фасон - за никъде. Смачкани шапки и рокли, скъсани обувки, попукана кожа по ръце и лице. Неизразимо щастлив изглед. Клонче смрика на шапката, бастун, непременно бастун.

Рано влизаме в София. На Изгрев ни чака ураганна радост. Автомобилът на Учителя е просто понесен на ръце. Колко пламенни целувки сложиха върху добрата му блага десница. Всички гръмват в хорова песен:

„Благословен от Бога, Ти,
Учителю на Любовта...”

Изненада! Всекиму се даде по кофа гореща вода да се окъпе. Каква благодат! Лицата, косите са набити от прахта по шосето. Но още една изненада! Викат ни на обща вечеря. Камбанката възвестява сбор. Всичките 12 глобуса на Изгрев горят, всички ламби на школата, а също и тая от балкона на Учителя. Масите послани с бели покривки. Пред всекиго четвърт бяло меко самунче и чиния, в която мили сестри в бели престилки, наливат ароматична картофена супа. Тичат братя и сестри, надпреварват се да услужват и да ни разпитват за Рила. Най-сетне, така измити и нахранени, така преизпълнени с щастие, се прибираме в чистите си меки легълца за сладка отпочивка (в гостните сестрински стаи).

 

Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

22 август 1930 г

Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)