1926_06_18 Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

[Ани]

София, Изгрев, 18. VI. 1926 г.

  

Любезна Е.

  Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К. да се моли, да мисли и да работи, в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума ти, пресявай го.

  Мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен. Поздрави всички приятели наши.

  С Божията Любов.

  (Свещеният подпис)

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)