1914_08_17 Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

[Ани]

 

Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново

(Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

 

Протоколите се записват от Димитър Голов

 

IV.17 август, неделя 1914г.

 

 

[Ани]

17 август, неделя

Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.
Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.
Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:

- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, защо и следователно и много хора не могат да възприемат Христовото учение - защото е зима. Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.

Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли.

Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето. Благодарение на тази жертва ние отново се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета.

Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка. Чрез знанието, което те притежават, греди хиляди години хората не са имали тези съобщения, които ние сега имаме. Сега може да предадете една телеграма и за 6 часа да отиде чак в Америка. Също и писмо ако предадете, за 5-6 деня е също в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира.

Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима, Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в един богат земеделец, нима няма да ви прати на неговата нива да орете и жънете? Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата.

Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандущият като правел всеки ден ревизия, един ден видял, че един капрал командува 10 души войници да дигат една греда, без той да им помага. Той приближава към войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е, какъв е, а при това бил и просто облечен. Отпосле станало известно на капраля, че този помагач бил главнокомандущият и останал изобличен.

Христос сега заварва мнозина, че вдигат греди, и Той помага, без да вика вас, защото сте капрал, но отпосле ви казва: „Аз съм главнокомандущият." Днес в църквата се казва и постъпва като този капрал. Повечето учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а за мъдрите. Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.

По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.

Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.

Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия. Защото знаете, повече ще бъдете бити.

Сега, например, ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да може да се ползувате. Така, ако вие може да се научите как да произнасяте думата .любов", как именно да спазвате вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да не се подчини. С тая сила вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя нрав. Но ако това не можете, то не можете ли следното: като се разгневи мъжът, жената щом знае как да произнася тази дума - думата „любов", мъжът веднага ще се успокои; и обратното: ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо.

Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.

Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.

Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави -качества, които вие може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата „любов". Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха ангели, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата „любов" - дума, която засяга.

Но ще кажете: защо не се обърнаха евреите? Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. И когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва: „Аз съм вратата" - това е думата „любов". На тази благородна дума, „любов", всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си. Онези, които чуят думата „любов", ще възкръснат и оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в третото небе.

И първото нещо, което иска да ни научи Христос, е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.

Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.

Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас. Има моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.

Христос иска да ни даде знания и да ни извади от всичките онези примки, които дяволът ни устройва. Мнозина често ме питат: „Как да връзваме дявола?" Отговарям им: Научете се как да произнасяте думата „любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит, например. Срещате един човек, който ви се сърди. Кажете десет пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.

Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език. Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом". Учил я, учил я, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл."

Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „любов" и Той ще бъде при вас. Защото ето една дума от вас, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму, нека се учат другите да бъдат трудолюбиви. Даже ето сега и аз няма да ви кажа как да произнасяте думата „любов". Това ще ви покаже вашият дух, затова вие още отсега започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас и небето ще се отвори за вас.

Няма да говоря повече, а искам да се научите да произнасяте думата „любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная колко сполучливи опити сте имали, защото от тия ваши опити ще зависи да се научите как да произнасяте думата „любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете в себе си тайно тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат по-добре. Като отивате на място, дето се карат, произнесете ли тая дума както трябва, ще престанат да се карат, дето крадат, кражбата ще престане, а като отидете в един съд, дето има неправда, съдията ще обърне внимание на своята работа. Ето тъй ние трябва да проповядваме.

Симеон Драганов пита: - Дявола не бива да кълнем?
- Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Ако слушате църквата, ще имате един резултат, а ако слушате Господа, ще имате друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме право да го кълнем. Даже виждате, че когато спореха за тялото на Моисея, Михаил не смя да произнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети." (Послание Юдино 1: 9.) Но свободен е всеки - който иска, може да кълне, но аз ви казвам: Не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата „любов", той ще кълне и затова той сам да си отговори. Аз няма да отговарям.
Аз ще ви приведа един пример. Нося пушка в полето, с която мога да те убия. Но с думата „любов" аз те връзвам. Питам: кое е по-хубаво?

Симеон Драганов: - По-хубаво е като вържеш мене, да вържеш и дявола.
- Значи виждаш, с този пример, кое е по-доброто. Ето на, това учение аз го изпълнявам. Свещениците говорят против мене, но като се явя пред тях, те веднага млъкват, защото аз като отивам някъде, не отивам сам, а отивам заедно с Христа. Някои казват: „Ти познаваш ли Христа?" Не само Го познавам, но се уча от Него.

И така, при сегашните условия по-ефикасна и по-силна от думата „любов" няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има вяра без никакво съмнение. При това, това състояние както хората сега живеят, още 2000 години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно аз ви давам една дума, едно силно оръжие, което можете да употребявате срещу всекиго, без да причинявате каквато и да е пакост някому. Изучавайте тази дума и я прилагайте в живота си. Думата „любов" знайте, че е превод, не е оригинал. С доброто и правилно произношение вие ще се приближите при оригинала, който е на друго място. Например вашите очи са превод на истината, следователно има съотношение между очите и истината.

Едно пояснение: забележете, в думата „мамо" буквата „м" има два ъгъла нагоре и един ъгъл надолу. Значи трябва да слизаме и да се качваме. „0"-то показва условията, при които може да се произнесе тази дума. Ако кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „любов". Един мой приятел, като отишъл вчера в своята стая, която се осветявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил „Да бъде светлина", завъртял ключа и светнала стаята. С това моят приятел искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „любов".

Илия Стойчев казва: - Трябва ли да се покаже този ключ?
- Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята?
- Дошъл е електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да освети стаята.
- Да, но той му е платил за това.

Илия Стойчев: - И ние ще Му платим
-Добре, ще Му платите и плащането е това, за което ви говорих и обясних досега: да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произнасяне на думата „любов" и лека-полека, като се поизпитате, ще ви се посочи ключът, с който трябва да отваряте, та правилно да можете да произнасяте думата „любов".

След като изпяхме „ Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се разотиде.
Времето днес целия ден беше добро, само че към обяд се появиха облаци и малко вятър, но след 3 часа подир обед пак се изясни.

След като се състоя тази последна беседа, към 4 часа следобед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи вечеря само за тези от Веригата и гостите, които бяха останали.

 

 

 

Изгревът - Том 11
IV.17 август, неделя 1914г.