Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1899_09_09 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №23


Ани

Recommended Posts

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№23

гр. Бургас, 9 септемврий 1899 г.


Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и зана­пред няма да ме остави, докато не ми даде съвър­шено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.

Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стъл­бът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го след­вам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Гос­подня, но тогава още разбирах, че е както стъл­бът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източ­ната страна и все ме привличаше.

Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Раз­прави ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни.
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било уг­одно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.

Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Бо­жествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Бо­жествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вде­тинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява запо­ведите на този си Небесен Баща.

Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприят­ности от домашните, което речи неприятности отвсякъде. Но се утешаваме, че сме за това приз­вани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват. Те са кръ­стът, с който трябва да Го следваме.

Пиши ни, моля, по-начестичко, ако имаш време, разбира се, защото твоите писма ни са подпора.

И ний сега тъй отиваме, както ти ни съвет­ваш — Духът на Истината ни води и Словото Бо­жие ни поучава.


С поздрав твой бр. в Христа Господа: П. Киров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...