1943_03_09 Учителя съветва българския цар Борис III, чрез Любомир Лулчев да отмени указа за екстрадиране на български евреи в Германия

[Ани]

Учителя съветва българския цар Борис III,

чрез Любомир Лулчев да отмени указа

за екстрадиране на български евреи в Германия

 

На 9 март 1943 година чрез Любомир Лулчев Учителя съветва българския цар Борис Трети и министъра на вътрешните работи Габровски да отменят указа за екстрадиране на български евреи в Германия. За спасяването на българските евреи от Учителя може да се прочете в

 

Записките на Светозар Няголов - "Истината за спасяването на евреите в България"

[Ани]

Записки на Светозар Няголов

Истината за спасяването на евреите в България

(откъс)

 

Голямата влакова композиция, която трябва да откара евреите в Полша, трябва да е придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език. Министър Габровски веднага намира такъв, работещ в пропагандата. Това е брат Методи Константинов, който следва 17 години в Полша и взима докторат по търговско право по Дунава. На 6 март му връчват заповедта на Габровски да придружава депортираните евреи до Полша. Методи веднага отива при Учителя и му подава заповедта. Учителят я прочита и заявява: "Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!" След това го помолва веднага да извика брат Любомир Лулчев. Методи излиза, намира брат Лулчев и двамата отиват при Учителя. Лулчев козирува по военному и казва:"На вашите заповеди, Учителю." Учителят му нарежда:" Веднага намерете цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него, семейството му и царското съсловие нищо няма да остане." Лулчев козирува и казва: "Слушам,Учителю." След това отива в двореца, взема една лека кола и започва да търси царя. Обикаля Враня, Костенец, Боровец и на третия ден се връща и докладва на Учителя, че царя го няма никъде. Тогава Учителя влиза в приемната си стая, затваря вратата след себе си и след малко излиза и казва: "Кричим." Брат Лулчев веднага тръгва с колата за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. Лулчев е крайно напрегнат от тридневното безрезултатно дирене, а и датата е 9 март - и няма време. Борис го посреща много строго и го пита: "Кой ти каза, че съм тук?" Лулчев отговаря: "Учителя ми каза. Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш, само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, семейството ти и царското съсловие нищо няма да остане." В момента на Лулчев му олеква. Голямото напрежение на нервната система изчезва и преминава в цар Борис. Борис силно се развълнува от чутото и нервно казва:"Господин Лулчев, господин Лулчев, аз всичко ще оправя,ще скъсам заповедта за депортирането и ще напиша друга." Двамата веднага се качват в колата и бързо се отправят към София. Отиват направо в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски. Царят му заповядва веднага да му даде заповедта за депортирането на евреите. Габровски отключва масивната си каса, взима заповедта и я подава на цар Борис. Борис я скъсва на парчета и ги хвърля на земята. Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя.

 

Истината за спасяването на евреите в България

откъс от книгата „Светъл лъч към човешките души"