1914_06_00 (датата не е точна) Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

[Ани]

Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия

до Черни връх с десет свои съмишленици

 

Няма точна дата, само годината  (1914) и сезона (лятото). Затова формално е избран месец юли тъй като от писмата през юни се вижда, че Учителя прави обиколка из страната - Русе, Казанлък и др. Снимка на участниците в екскурзията.
 
За тази екскурзия може да се прочете в :
 
Учителят на Черни връх - Изгревът - Том 5
 
 

[Ани]

196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци. Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата. Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка. Верен, истинен в дух брат Тодор Стоименов". На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2. Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3. Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев. Тази снимка бе много трудно разчетена от нас през 1975 г. понеже всички обозначени лица отдавна бяха покойници.

Списание „Всемирна летопис" с редактор Иван Толев започва да издава списанието от 1922 г, В уводните статии той поставя материал, който накрая е подписан по някога с три хикса (XXX), а понякога с един хикс (X). Обикновено той е отивал при Учителя Дънов и Учителят лично му е диктувал материала за уводната статия. Отпечатаният материал накрая поради известни съображения не се поставя името на Учителя Дънов, а се поставят три хикса (XXX), а когато статията е написана от Иван Толев по идеи на Учителя и редакцията е по-свободна тогава накрая се поставя само един хикс (X). Разбира се, че това не остава скрито и покрито за онези, които воюват срещу Учителя, защото за да осигури разпространението на списанието сред привържениците на Учителя той споменава, че тези статии са диктувани от Учителя Дънов, така че това предизвиква онези, които воюват срещу Учителя и започват яростни атаки срещу списанието. Включва се и Иван Грозев, теософ и във вестник „Мир" от 1926 г. помества статия, в която обвинява списанието и Иван Толев, че то е станало орган на дъновистите. За да се защити лично Иван Толев в година IV на кн. 8, на стр. 190 от 1926 г. в рубриката „Вести" дава отговор на нападките на Иван Грозев и като доказателство помества снимката на Учителя на екскурзията на Черни връх като отдолу е написал под нея следните думи „Иван Грозев - теософ и гимназиален учител в София при нозете на Учителя Дънов". Това е един съкрушителен удар срещу Иван Грозев, който тогава се опълчва срещу Учителя. По-късно Иван Грозев заедно със С. Николов и Н. Арабаджиев създават на 13.06.1926 г. масонска теософска ложа „Богомил" и тръгват по своят път.

А какво е мнението на Иван Толев, столичен адвокат и бивш народен представител за Учителя Дънов ще видим в цитираното показание от 1917 г. Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура".

„Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.

Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис-

ляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа,"

(п.) Ив. Толев

Показанията писал сам.

А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр. 190, кн. VIII, год. IV, 1926 г.

ВЕСТИ

Опровержение. По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16^И. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища.

Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...

Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е

един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?"... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и... под вас!" Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет."

Уводната статия на кн. 8 от година IV, 1926 г. е озаглавена „Повече светлина". Статията е подписана с едно хикс (X). Ще цитираме няколко изречения от нея: „А познанието на Истината е възможно само чрез Светлината. Следователно Светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината."

 

196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Изгревът - Том 5