1940_04_19 Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април

[Ани]

Разговор с Учителя на 19 април 1940 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

1. Спомен на Ана Шишкова:  Качествата у човека

[Ани]

Спомен на Ана Шишкова

 

143. Качествата у човека

19. IV. 1940 г.

В Херцеговската война на един генерал се оплакал един турчин на 65 години, че го бил баща му - на 95 години, който правил кола. Силен баща още, го бил. „Защо го биеш?" - „Не ще да работи, бе, не ще да работи, а баща ми още работи." Бащата и майката, като бият, са капелмайстори - бащата пее, майката дава такт. Преградата между животните ще ги предпази, да има прегради. На­учи се да хвърчиш, конят затова хвърля. Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар.

Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката. От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството. Страхливите хора са много жестоки, като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята. Радостта иде от небето. Земята образува тъмнината, Слънцето об­разува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низше­то. Всичките страхливци са жестоки. Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри. Тъм­нотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният-обрат­но. От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние.

Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хора­та изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава. Слабият да носи празните чували, силният - пълните. Някой има желание добро, но няма какво да даде. Ако има, че не дава, е друг въпро­сът. Да обичаш невежия е мъчна работа. Нито по-малко, нито повече да му дадеш.

В Любовта мекичко ти говори. Бащата иде и не носи нищо и строснато го питат и жената, и децата. Като носи - мекичко. Хлябът да е опечен, мъжът да носи. С думите си можеш да направиш хляб всякога. В Америка на телефона казва и всичко иде. В уредения свят бащата проговори и всичко става и всичко пее, значи светът е уреден.

 

Изгревът - Том 17

143. Качествата у човека