1937_05_17 Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 17 май

[Ани]

Учителя с група ученици на екскурзия

до Витоша - 17 май 1937 г.

 

Тази екскурзия е описал в свой спомен Боян Боев:

 

Спомен на Боян Боев: Всички образи един след друг

[Ани]

Спомен на Боян Боев

 

ВСИЧКИ ОБРАЗИ ЕДИН СЛЕД ДРУГ

На 17 май 1937 г. пак бяхме на Ел-Шадай. През целия ден имахме ясно небе и изобилно слънце и чувствахме едно Божествено присъствие. Към 10 ч. почна разговор. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек?”

Да употребява чесън за успокоение.

Един брат попита: „Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?“.

Това има своите последствия: в следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от бедствия.

Една сестра запита: „Защо каменните къщи не са хигиенични?“.

Понеже камъните изтеглят топлината от човека.

Една сестра попита: „С какво може да се сравни сегашната любов на света?“.

Едни деца нанизали царевица на един конец и един паток, като видял царевицата, погълнал я, а децата го държали чрез конеца. Когато видях това, попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха, даже се зарадваха и пуснаха патока. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец. Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това.

Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“.

Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея?“ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив?“

Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото.

Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът!“ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ. Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенстват, а трети – да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният.

Сега сте при най-добрите условия. Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, дори епохата на Соломон. Едно време знанието е било достъпно за малцина, а сега е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно.

Един брат попита: „Можем ли да добием и първостепенно знание?“.

Може. Човек може да има постижения.

Хубаво е всяка вечер, като седне, човек да си ликвидира сметките, да ликвидира всяка вечер с живота през деня и да си дава отчет какво е спечелил и какво е загубил през деня, да смята, като че ли това е последният му ден. И после на другия ден като че ли животът му почва отново. Вечерта е приготовление за другия ден. Ще благодарим на Бога и ще почнем на другия ден друг живот. Сега, в този живот, ще жънете това, което в друг живот сте сели. И в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сеете, ще бъде за в бъдеще, сега няма да се ползвате от него.

Когато дойде някой при мен, ще му препоръчам хляба, който съм опитал, или мога да му дам вода, която съм опитал. Винаги мога да му препоръчам онова, което съм опитал.

Някой път се концентрираш върху Онзи свят и след това, когато почнеш да гледаш този свят, струва ти се като по-тъмен, т. е. Светлината в Онзи свят е по-силна от светлината в този. Нас ни радва Онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в Онзи свят и изучавате този свят, понеже тук живеем временно. В Духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да срещне вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето и да тръгне, работите му са хубави. Това е при духовния човек: когато завърти ключа в Божествения свят, всичките работи се уреждат.

Тук, на Земята, навсякъде са измрели милиарди същества и са оставили своите нечистотии. Земята е нечиста и затова ще мине огън и всичко органическо трябва да изгори. С огън ще се изчисти тя. Приготовлява се едно пречистване, което иде за цялата Земя. И тогава добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят, а лошите ще си отидат. Земята в бъдеще ще мине в една по-висока еволюция. Сега е ден на съдбата. Всички хора се съдят. Някой човек идва при мен и аз чета в историята каква роля е играл.

Една сестра попита: „Как виждате това?“.

Когато видиш един човек в Духовния свят, можеш моментално да видиш всички образи един след друг.

 

Акордиране на човешката душа - т. 2

Глава: 11.  Всички образи един след друг