1940_08_18_1 Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

[Ани]

Учителя провежда на Рила (езерата)

лятна духовна школа. 18 август

 

 

През 1940 летуването на Рила - езерата е кратко. Описание за този период може да се намери в писмата на Боян Боев. На този ден Учителя изнася две беседи от които едната не е отпечатана.

 
Писма на Боян Боев: Слънце в мъглите на Рила

 
За 18 август в спомена на Боян Боев:

 

Пети ден (18 август, 1940 г.)

Сутринта сме на Молитвения връх. Ние сме като че ли на един остров, защото гъстата мъгла скрива от погледа ни ВСИЧКО. Учителя държа беседа:“Изучаване и приемане“.

След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше.

 

[Ани]

Писма на Боян Боев

 

СЛЪНЦЕ В МЪГЛИТЕ НА РИЛА

Изгрев, 15 юни 1954 г.

Любезни брат,

Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година.

Четвърти ден (17 август, 1940 г.)

Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“.

След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор:

Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва. Най-доброто учение е. изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре. В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване.

Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.

Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?

Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното.

Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време!“ То е минало. После, седиш и казваш: “Какво ще бъде в бъдеще?“ А важното е какво съм сега.

Някой художник рисува болни хора. В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник.

Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове?“ Учителя каза:

Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри.

Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза:

Природата е справедлива. Тя дава това, което заслужаваш. Никога няма да те онеправдае. Момата, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода. Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива. Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр.

Когато искате да убедите някого, че го обичате, заведете го при брега на реката и го пренесете оттатък.

Хубав, хубав е животът. Написан е най-хубавият живот. Но трябва да го четете хубаво. Всички не четете еднакво.

В това време паднаха мъгли и закриха всичко около нас: езера, върхове.

Стана въпрос за законите, по които е устроено човешкото тяло. Учителя каза:

В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от китката навън, е свързана с умствения свят. Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите.

У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени.

Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит.

Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво.

Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст. А палецът е Божественото.

После зависи от членчетата на пръстите. Има известни математически съотношения. Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек.

Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете. Тогава заключението е вярно две трети. Тогава има изключения.

Изследвах в Сливен един българин. Лицето му беше много хубаво, главата също, но ръката му груба, на престъпник. Той е извършил много убийства. И ми каза: “Вярно, аз съм говедо.“

Вие не сте нито мъже, нито жени. Жената и мъжът са само фази.

Един брат запита: “Определено ли е колко пъти трябва да се роди човек като мъж и колко пъти като жена?“ Учителя каза:

Да, определено е. Сменят се половете. Щом мъжът стане много корав, ражда се като жена. Щом жената стане много мека, ражда се като мъж.

Пети ден (18 август, 1940 г.)

Сутринта сме на Молитвения връх. Ние сме като че ли на един остров, защото гъстата мъгла скрива от погледа ни ВСИЧКО. Учителя държа беседа:“Изучаване и приемане“.

След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза:

Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото.

В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур.

Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:

Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна.

Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия.

Постепенно хората ще се пробудят.

Една сестра каза:“Не може ли сега да се въведе един идеален порядък в нашето Братство? Искаме да видим новия живот.“

Учителя каза: Гъсеницата няма ли да види, че ще стане пеперуда? Сега Ерусалим е целият християнски свят. Той е обсаден. Трябва да бъдем зрители на това, което става. Сега живеем в една от най-важните епохи от историята на човечеството. Иде една духовна вълна, която ще измени умовете на хората.

Как ще дойде Царството Божие в света? Не е понятно на хората как ще стане това. Ще дам едно пояснение. Гледаш, че едно поле е пусто, няма нищо. Обаче, като дойде пролетта, виждаш, че това цвете се явило, онова цвете се явило, всичко цъфнало. Та такова нещо е Царството Божие. Отдето не очакваш, оттам ще дойде. Има голяма Божествена справедливост в края на краищата. Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща.

Стана въпрос за славянството. Учителя каза:

У славяните е много развито религиозното чувство. От всичките народи трябва да се образува една нова раса, един нов народ. Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора. Понеже сега се създава един нов Адам. Ще се вземат хубавите качества, които от хиляди години се изработват у разните народи, и ще се образува един нов човек, новият Адам, който иде сега.

В бъдеще трябва да се създадат добри външни условия за душите, които идат да се въплотят, за да могат да вземат най-хубави форми.

Вечерта край огъня Учителя каза:

Протестите на всички дървета, които горят, тяхната енергия отива в нас. Обаче ние се оправдаваме, като казваме, че е за добро. Ако огънят се замени с електричество, ще бъде по-добре.

Шести ден (19 август, 1940 г.)

В шест часа сутринта всички сме на Молитвения връх. Всичко е в гъста мъгла. По-далеч от 100 метра не се вижда нищо. Учителя държа беседата “Проветряване“.

След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“.

След втората беседа потеглихме надолу. На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка. Учителя каза:

Когато си неразположен, ще направиш, една разходка по всички правила: ще ходиш ритмично, ще участваш с мисълта си, ще мислиш, че всичките ти работи, и на света, са уредени. Човек да не се тревожи. Трябва да мисли спокойно. Така ще се подмлади.

Една сестра каза: “Колко хубаво би било да получаваме писма от невидимия свят. Едно време хората са говорили с ангелите. Колко хубаво би било и сега да е така.“ Учителя каза:

От онзи свят не ни пишат писма, понеже ние сме дошли оттам. И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем.

В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка. Учителя каза в разговор:

Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва.

Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“

Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.

Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде.

Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.

Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено.

В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева.

*

Като допълнение ще кажа няколко думи от Учителя за посрещане на слънчевия изгрев. Учителя каза веднъж:

Има един лъч в света, който е важен. Всяка сутрин, като изгрява слънцето, трябва да станеш рано. Първият лъч на слънцето аз го наричам лъч на любовта. Този лъч ако в годината десет пъти го хванеш, то е щастие. Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч.

Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях.

Тогава ще хванеш първия лъч.

Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:

„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря ти.

Моля, прочетете настоящото на ВСИЧКИ братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.

Със сърдечен братски поздрав:

Ваш верен Б. Боев

 

Писма на Боян Боев -Том 1

Глава: Слънце в мъглите на Рила